Повишено ниво на инсулин в кръвта е причината за недостатъчното отделяне на кърма при някои родилки, установиха медици от Детската болница Синсинати и калифорнийския университет Дейвис, САЩ. Нивото на инсулина играе основна роля за това лактацията да е успешната и да се отделя достатъчно мляко за новороденото от майчините гърди, излагат становището си от екипа в изданието PLoS ONE. 
 
Състояние на повишеното ниво на кръвна захар, когато то е постоянно, но е под стойностите, определени за диабет, се разглежда като предиабет. Това е преходно състояние между метаболитното равновесие при здрав организъм и диабета, при което се наблюдават нарушен глюкозен толеранс и нарушена глюкоза на гладно.
 
Предиабетът е често срещат сред населението в развитите държави. В Щатите 20% от жените от 20 до 44 години са с предиабет, което и определя проблемно кърмене при една пета от родилките.
 
Предиабетът се открива при наднормено тегло, твърде едро новородено и напреднала възраст на родилката.
 
Недостатъчната лактация е разпространен проблем напоследък сред жените, което дава основание на учените за провеждането на изследването.
 
По време на лактацията млечните жлези при жената стават изключително чувствителни на инсулина. Това е първото изследване, в което се описва механизмът, по който синтезираният от панкреаса жизненонеобходим хормон влияе на лактогенезата, както и се фиксират генетичните промени, които настъпват в млечните жлези при кърмене.
 
Специфично за отговорните за лактацията клетки е, че не се нуждаят от инсулин, за да усвоят глюкозата. Това доскоро подвежда учените да смятат, че инсулинът няма пряка роля за лактацията.
 
Екипът на Д-р Лаури Номсън-Ривърс изучава в детайли генетичните промени, които настъпват в гърдите на жената след раждането за реализиране на лактогенезата и достига до заключението, че инсулинът играе съществена роля в този преходен период за активирането на инсулиновите рецептори и стартиране на процеса на отделяне на мазнини, белтъчини и въглехидрати, които да хранят новороденото.
 
В предишно изследване д-р Номсън-Ривърс стига до извода, че при родилките с повишени стойности на кръвна захар периодът на „слизане“ на млякото е по-продължителен, отколкото при жени, чиито стойности са в норма, което и провокира изучаването на механизма на влияние на инсулина при лактацията. 
NEWS_MORE_BOX
 
Научният екип установява, че при кърменето настъпват изменения в РНК на твърде чувствителните към инсулин клетки, които секретират мляко. Те откриват че няколко гена се включват и изключват в периода между първите дни, когато от гърдите се отделя коластра и по-късно, когато „тръгва“ кърмата. Така успяват да изведат гена PTPRF (Protein tyrosine phosphatase, receptor type, F), който вече може да служи като биомаркер за оскъдна лактация. Генът потиска сигналите между клетките, от което се възпрепятства свързването на хормона със съответния инсулинов рецептор на повърхността им.
 
Изследователите се надяват, че откритието им ще допринесе за разгадаване на физическите причини за затрудненията при кърменето.
 
Екипът предвижда фаза I/II на клинично изследване, при което кръвната захар ще се контролира медикаментозно при бъдещи майки с диабет тип 2. То ще отговори на въпроса дали медикаментозната терапия ще подобри действието на инсулина в млечната жлеза и ще допринесе ли за по-добрата лактация при жени в предиабетно състояние.
 
Приемът на лекарства не е най-доброто решение на проблема с кърменето при жени с повишени стойности на кръвна глюкоза, в предиабет, според д-р Номсън-Ривърс . Идеята тук е да се вземат превантивни мерки при предиабет още преди планирането на бременността, които включват придържане към специфичен хранителен режим и включване на повече движение в ежедневието, пояснява тя.