Понякога личната хигиена на бебето и малкото дете, в която се включва къпането, ходенето на гърне или тоалетна, миенето на ръцете и зъбите, дори сресването на косата, може да представлява съществена трудност, която в някои случаи да коства много време, енергия и нерви на родителите.


Затова е важно периодът, в който този вид обучение да започне, да не закъснява твърде много, за да не се навлезе в периода на отрицание на детето, а в същото време и да не го откажем с прекалено притискане.


Така самостоятелността в грижата за себе си е добре да започне преди навършване на 2-годишна възраст, която се смята за начало на периода на опозиция. Важно е да има ред във всяко действие и всички „ритуали“ да бъдат анализирани неколкократно с цел запомняне. Дори в началото всичко да изглежда досадно, неминуемо усилията ще доведат до желаните резултати.



Подходящо е редуването – така когато детето извърши дадено действие, например миенето на зъби – Вие да го последвате. В началото опитите изглеждат почти без смисъл, но поощряването значително ще стимулира за следващи по-успешни начини за постигане на целта.


Детето трябва да се оставя само да опита – така още при бебета се препоръчва при захранването да им се позволява да опитват храната с пръсти или дори с лъжицата, ако съумеят да я хванат – около 10-11-месечна възраст.


Не на последно място е важно родителите да бъдат наясно с бавното темпо на децата, но макар и пътят да е дълъг, заниманията трябва да започват от самото начало.


За сресването на косата, подходящо е детето да има собствен гребен или четка и дори всеки ден да го слагате пред огледало, където да вижда веднага резултата от своите положени усилия. По същия начин стои въпросът и с миенето на зъбите, ръцете и лицето.


По отношение на забърсването на носа от значение е включване на детето дори в сгъването или подготовката на кърпичките, които използва. Така на рафт, който детето достига се слагат сгънати кърпички, които то само е приготвило. До тях се поставя и кошче, което детето да свикне да използва по предназначение.


Важно е да не вършим всичко или голяма част вместо него, защото в един момент тази пълна несамостоятелност се превръща в навик. След което надграждането на полезните навици е много по-трудно.


При къпането – детето трябва да има своя хавлия, която дори да се опитва да закача или поставя на определено място в банята, докато се къпе. Подходящо е и да има отделен сапун, който освен от хигиенна гледна точка, би го стимулирал още повече да го използва, когато знае, че е лично негов. Важно е сапунът да бъде достатъчно малък по размери, така че да може да се побере спокойно в малката детска ръка.


Миенето на коса обикновено представлява трудност, тъй като децата рядко обичат да бъде докосвана и мокрена. Затова изцяло може да му оставяте тази задача, наблюдавайки го. По този начин детето по-неохотно се съгласява, когато знае, че не друг, а само то ще докосва главата.


Миенето на ръцете е основен и много важен навик, за който също седи въпросът с индивидуалните принадлежности. Когато детето знае, че има собствен сапун и кърпа, която да използва за подсушаване – за него това показва специално отношение, което му харесва и стимулира. Стабилно столче, на което да се качва детето също е важно. Така че да не зависи от родителите да го повдигат.


Търпението в случая с формирането на навици има основополагащо значение. Ако искаме нещо да се случи бързо – най-лесно е да го направим вместо детето. Но в този процес не би имало нищо градивно. За разлика от това оставено детето да прави опити – често може да ни изненада с неочаквани решения, които от своя страна имат значение и за стимулацията на неговото въображение, чрез което намира лесни решения.


Библиография:
1.    Л. Л. Джесън, П. П. Лилард, Монтесори от самото начало, изд. Асеневци, 2019;
2.    W. Sears, M. Sears; The Baby Book