Кърмата има изключителен състав, с който може да осигури най-пълноценното хранене, ефективна имунна защита и регулация на растежа, развитието и метаболизма на кърмачето. Кърменето е от ключово значение за компенсиране на изоставането в развитието на имунната система на новороденото и е ценна за понижаване на пропускливостта на чревната стена, с което осигурява подготовката на бебето за последващото преминаване към пълноценно и разнообразно хранене.

 

В кърмата преобладават секреторните антитела от клас IgA - sIgA, които осигуряват ефективна имунна защита чрез потискане на прилепването или проникването в стомашно-чревния тракт на патогени и чрез фагоцитоза или цитотоксичност, насочена към болестотворните агенти. Секреторният IgA е в по-висока концентрация в коластрата, отколкото в кърмата. Той се среща във форма, която е устойчива на смилане, и осигурява необходимата имунна защита. Допълнително придобити класове секреторни антитела, например IgM и IgG, също се съдържат в кърмата. Тяхното наличие се определя от предшестващото излагане на майката на патогени и те допринасят за осигуряване на специфична имунна защита за бебето.


 

Кърменето допринася за изграждане на благоприятен баланс в чревния микробиом, който предпазва кърмачето от болестотворни бактерии и също така понижава риска от развитие на астма и затлъстяване впоследствие. Тази балансирана чревна флора се изгражда в резултат на взаимодействието между полезните бактерии в състава на кърмата, като бифидобактерии и лактобацили, и олигозахаридите, които служат като енергиен източник за тези микроорганизми. Всички тези съставки са устойчиви на храносмилателните процеси и имат ценна антибактериална активност. Балансираният микробиом насърчава поддържането на целостта на чревната бариера и конкурентно инхибира свързването на патогените, като по този начин предотвратява появата на възпалителни процеси. Освен това, чревният микробиом допринася за регулирането на експресията на гени, които влияят на метаболизма и процесите на отлагане на мазнини в тялото.

 

Чревният микробиом интегрира най-ключовата имунна микробна стимулация при новороденото. Изграждането на здрав и балансиран чревен микробиом има съществена роля в ранните етапи от живота на новороденото, което води до изграждане на ефективна имунна защита и регулация на метаболизма впоследствие. Проучванията са показали, че чревният микробиом на бебето придобива състав, сходен на този при възрастните, до навършване на 3-годишна възраст. Някои проучвания, от друга страна, предполагат, че за този процес е необходим по-дълъг период от време.

 

Чревната флора представлява 90% от общия микробиом в организма. Изграждането на микробиома на новороденото започва още по време на вътреутробното развитие. Всъщност плацентата, околоплодната течност течност, феталните мембрани и кръвта от пъпната връв съдържат и осигуряват преноса на множество живи микроорганизми. Това предполага, че бактериите в тези тъкани са в симбиотично взаимодействие с организма на плода. Тези данни оспорват предположението за наличието на стерилна среда в утробата и показват, че първоначалната колонизация на полезни бактерии в чревния тракт на бебето може да започне преди раждането.

 

Въпреки това, чревният микробиом на бебето се изгражда в два преходни периода през ранната детска възраст. Първият период настъпва веднага след раждането, по време на кърмене, и води до преимуществено съдържание в чревната флора на Bifidobacterium, който е наличен във високи количества в кърмата. Вторият преходен период настъпва по време на отбиването от кърмене и тогава се изгражда сложен микробиом, сходен с този на възрастните, в който преобладават Phyla Bacteroidetes и Firmicutes. Въпреки това, много други фактори, включително раждане чрез Цезарово сечение, прием на медикаменти, антибиотици и начина на хранене на майката, могат да имат влияние върху състава и баланса на чревния микробиом на кърмачето.

 

Кърмата съдържа до 600 различни вида бактерии. Те се предават чрез кърмата, с което се изгражда здрав микробиом в червата и се осигурява колонизацията на тези бактерии в горните дихателни пътища на бебето. Развитието на микробиома на дихателните пътища, подобно на този в червата, се влияе от начина на раждане и хранителните навици в кърмаческа възраст. Заместването на кърмата с адаптирано мляко насърчава появата на критични промени в изграждането на здрав чревен микробиом.

 

Съставът на бактериите в майчиното мляко също така модулира имунитета на новороденото. Колонизацията на червата от различни бактерии в ранните етапи от живота стимулира диференциацията и активирането на Т-клетки и IgA-продуциращи В-клетки, които изграждат имунната система на новороденото. Имуноглобулин A е ключов регулаторен механизъм в този процес на изграждане и съзряване на имунната защита. Той има важна роля за поддържане на състава на микробиома в ранните месеци от живота и е необходим за изграждане ефективна чревна бариера и функция на имунитета.

 

Кърмата също така съдържа стотици сложни олигозахариди и галактоолигозахариди, които допринасят за стабилността на микробиома. Олигозахаридите в кърмата са по-концентрирани в ранните етапи на лактацията, достигайки до 20–25 g/L в коластрата и до 5–15 g/L в кърмата. Молекулите, свързани с олигозахаридите, достигат до дебелото черво на бебето и се подлагат на ферментация главно от Bifidobacterium с цел осигуряване на производство на късоверижни мастни киселини. Олигозахаридите и пробиотичните компоненти на кърмата модулират имунното развитие, възпалението на червата и микробиома на кърмачетата, което обуслява тяхната чувствителност към алергии.

 

Промените в микробиома през ранните етапи от живота на новороденото, наречени „дисбиоза“, могат да повлияят на ефективното развитие на имунната система. Чревната флора също така поддържа постоянен контакт с епитела в червата, което благоприятства клетъчната диференцияция и изграждането на връзки между клетките. Дисбалансираният микробиом може да доведе до нарушения в плътното свързване на епитела, което е причина за повишена пропускливост на червата. Повърхността на чревната лигавица при новороденото показва разлики с лигавицата на възрастните. Например, епителът в дихателната и храносмилателната система на новородените има по-висока пропускливост, което увеличава риска от увреждане на тъканите.

 

Нарушеният интегритет на епитела позволява преимущественото преминаване на токсични вещества, бактерии и вируси, което може да доведе до тъканна увреда и повишена податливост към инфекции. Освен това, епителът на новороденото не отделя ензими или антимикробни пептиди, а рН на стомаха и съставът на секретирания слузен слой също се различава.

 

Обратно, здравият и балансиран чревен микробиом, изграден от вътреутробния живот и през първите 1000 дни от живота, понижава риска от развитие на инфекции и други неинфекциозни заболявания както в детска възраст, така и по-късно през живота. Въпреки това, високият калориен прием на майката благоприятства развитието на дисбиоза при кърмачето и влияе нигативно върху здравето на чревния микробиом.

 

Референции:

https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pmc/articles/PMC8567139/