Кърмата е най-добрата храна за бебето. Тя има уникален състав, който до момента нито едно адаптирано мляко не може да доближи. Установено е, че освен задоволяване на хранителните и метаболитни нужди, кърмата има протективен ефект по отношение на някои от заболяванията в детска, а впоследствие и в юношеска и зряла възраст. Така например доказано е, че кърмените деца боледуват значително по-рядко от отити и инфекции на стомашно-чревния тракт


Ползите от кърменето не са само за детето. Установено е, че при майките, които са кърмили децата си, се наблюдава значително по-ниска честота на захарен диабет тип 2, рак на гърдата, рак на яйчника.

 


Какъв е съставът на майчиното мляко?

Той не е универсален. Кърмата е резултат от секреция на млечната жлеза, а съставът ѝ се променя. Така например коластрата се различава значително от зрялото мляко, т.нар. предно и задно мляко също не са с еднакъв състав. Кърмата се променя в рамките на денонощието, така че да задоволи моментните нужди на бебето.


1. Хранителни вещества, витамини и минерали. Съставът на майчното мляко не включва само нутриенти, които са необходими за метаболитните нужди и растежа на бебето – протеини, мазнини, въглехидрати. Тя съдържа още минерали, витамини и микроелементи. 


2. Имуноактивни субстанции. Доказано е, че кърмата съдържа редица компоненти, които имат отношение към имунитета и защитните механизми на организма. Част от тях са: секреторен имуноглобулин А (sIgA), олигозахариди, лизозим, лактоферин и други. Някои от тези компоненти осигурява пасивен имунитет, предпазвайки стомашно-чревния тракт от патогени. Други защитават респираторния тракт като ограничават възможностите на патогенните микроорганизми да се прикрепват към респираторния епител. 


3. Други. В състава на кърмата влизат и редица ненаситени мастни киселини, хормони, растежни фактори, ензими и биологично-активни субстанции. Някои от компонентите все още не са напълно проучени.


Храненето на майката оказва непосредствен ефект върху състава на кърмата и върху количеството й. Особено важно е хранителният статус на майката да е добър, менюто да включва разнообразна и добре балансирана храна. 


При недохранване съставът на кърмата по отношение на основните хранителни вещества – белтъци, въглехидрати и мазнини се запазва, но количеството й е по-малко


При деца, чиито майки спазват диетичен режим, например с ограничаване на месните продукти, съществува по-голям риск от дефицит на някои субстанции, в това число витамини. В тези случаи се препоръчва на майките да приемат добавки, така че да се избегне развитието на дефицит у кърмачетата. 

 

Колко продължително трябва да е кърменето?

След 2001 г. Световната здравна организация препоръчва бебетата да бъдат изключително кърмени до навършване на 6-месечна възраст. Ако това не може да се случи, се преминава към смесено хранене (с добавка адаптирано мляко), като целта е кърменето да продължи възможно най-дълго време. 


Както при изцяло кърманите деца, така и при смесено хранените и при хранените само с адаптирано мляко, захранването трябва да започне не по-рано от 17-та седмица (след 4-месечна възраст) и да е не по-късно от 26-седмична възраст.


Препоръките за продължителността на кърменето след започване на захранването се различават. Така например Световната здравна организация препоръчва кърменето да продължи до 2-годишна възраст. Според Американската академия по педиатрия то трябва да продължи поне до 1-годишна възраст. Според ESPGHAN (Европейската асоциация по детска гастроентерология, хепатология и хранене) кърменето трябва да продължи толкова време, колкото имат нужда майката и бебето.