Твърди се, че продължителното дразнене на небцето от твърдия силиконов биберон действа като свръхстимулация, която прави бебето по-малко чувствително към мекото стимулиране на гърдата.
Затова правилото е, че преди да предложите какъвто и да е биберон в устата на бебето, то трябва да се е научило да суче от гърдата. Кърменето трябва да е добре усвоено, а майката да има достатъчно мляко. На практика това означава няколко седмици (до 2-3 месеца) след раждането.
Нови изследвания сочат, че майките на деца, на които случайно е даден биберон през първите седмици след раждането, са кърмили по-кратко време в денонощието, в сравнение с майки, чиито деца не са получавали биберон толкова рано. Колкото по-рано се започне даването на биберон и колкото по-често се употребява той, толкова повече се съкращава периодът на изключителното кърмене и на целия период на кърмене.
Затова пък, ако на бебето е предложен биберон едва четири седмици след раждането не са забелязани такива разлики. Ако се наложи да храните кърмачето по друг начин в началото, използвайте малка лъжичка, чашка, спринцовка или сонда за хранене, направете всичко възможно да отложите предлагането на биберон. При някои деца, биберонът не повлиява сукателния рефлекс, но при други, биберонът може да бъде много объркващ.
Понякога на ултразвук може да се види как бебето в матката енергично смуче пръста си. Същото явление се наблюдава при новородени, което говори за дълъг опит. Изглежда, че смученето на пръста не влияе на кърменето.
Храненето с биберон изисква повече усилия отколкото сукането от гърдата. Преди се считаше, че бебето използва по-малко енергия като се храни от шишето, отколкото като суче от гърдата. Съвременните изследвания сочат обратното. Кърменето изисква по-малко усилия дори при слаби, недоносени деца. Благодарение на рефлекса за отделяне на мляко, кърмата влиза на капки или даже на струи в устата на бебето, след като то е сукало известно време.
Ако притокът на мляко се увеличи твърде много, кърмачето може да намали струята като леко притисне мястото по обиколката на меката ареола или като опре език към зърното, където са изходните канали. По този начин малкото може да си направи пауза по време на кърменето и да поеме въздух, без да пуска гърдата.
За разлика от това при хранене от шише обикновено бебето трябва да прави активни сукателни движения през цялото време, за да получи храна. Ако пък биберонът има големи дупки, млякото тече бързо, почти от само себе си. Тогава за бебето е трудно да спре притока на мляко, защото биберонът е много по-твърд от гърдата и то не може да го притисне толкова лесно. Наред с това за него е по-трудно да диша, докато суче от шишето.
Следователно техниката е съвсем различна. Освен това, в самото начало, когато бебето трябва да се упражнява върху почти празна гърда, използването на шише може да му попречи много – млякото от него тръгва веднага и внушава на детето, че по този начин ще постигне необходимия резултат.
Предпазва ли биберона от синдрома на внезапната смърт при кърмачето? Някои проучвания доказват известна връзка, други – не. Вероятно това, което предпазва е честото сукане, а то може и би трябвало по принцип да е от гърдата от самото начало.
Всичко с мярка. Може би, трябва да сме по-разумни и да се опитаме поне да ограничим използването на биберона залъгалка. Опитайте да успокоите бебето първо с кърмене, люшкане, пеене, масаж, смяна на пелената или носене на ръце. Тези неща освен всичко му носят и приятни усещания и стимулират сетивата му, то се чувства добре в прегръдките на мама. биберонът залъгалка прави бебето пасивно, но безспорно понякога той прави чудеса.
Не трябва да се минава от една крайност в друга, но повечето специалисти са единодушни, биберонът в първите седмици след раждането не е най-добрият избор. След като бебето се е научило да суче, а лактацията се е урегулирала, можете да предложите залъгалка на бебето, ако то я приема.
