Вродената крива шия при новороденото е сравнително рядко заболяване. Все още не е напълно изяснена причината, поради която се развива заболяването. Доскоро се смяташе, че тя се причинява при родилна травма или седалищно предлежание на плода. Впоследствие вродената крива шия е забелязана и при деца, за чието раждане е приложено секцио, което отхвърля вероятността заболяването да се развива при перинатална травма.

По-късно през годините учени приемат теорията, че този вид вроден дефект е в резултат на вътрематочна травма по време на бременността, при която се засяга големият шиен мускул. Това води до неговата исхемия от хроничното притискане. В резултат той става интактен и предизвиква наведен стоеж на главата към страната на засегнатия мускул.

Често се забелязва, че новородените с вродена крива шия имат и други заболявания, които най-често ангажират опорно-двигателния апарат. Такива придружаващи състояния са вродените криви ходила, нарушения в развитието на тазобедрените стави или дюстабан ходило.
 

1. Кога се забелязва полученият дефект в шията?

Родителите са първите, които забелязват вродения дефект при децата си. Те описват лека ротация и заемане на принудителна позиция на главата в етап на развитието. Дясната страна се засяга най-често сред случаите на бебета с вродена крива шия. Главата съответно е наклонена надясно, а брадичката е извъртяна наляво.

От страната на засягане големият шиен мускул може да бъде опипан като скъсен, задебелен и стегнат. Децата не изпитват болка, но реагират с плач при опит за ротиране на главата и корекция на деформацията. Причината, поради която бебетата плачат, засега не е известна, но учените са категорични, че това не е свързано с болков синдром.

Заболяването често се среща в световната медицинска литература и като вроден мускулен тортиколис на шията. Обикновено предизвиква характерна лицева асиметрия, както и някои други структурни промени в шийния отдел на гръбначния стълб, предвид принудителната поза, която заема главата.
 


2. Заболяването има ли общи симптоми с друго вродено заболяване?

Често при първоначалния преглед заболяването може да се съпостави с клиничната картина на синдрома на Клипел-Файл, което е наследствено заболяване и се предава от родителите. Този синдром се описва с костен тортиколис, тоест ротацията на главата не е предизвикана от дефект в развитието на мускула, а от проблем в костното изграждане по време на вътрематочното развитие на плода. Също така често състоянието припокрива клиничната си находка с характерна окологълтачна инфекция, която принуждава бебето да заеме принудителна поза на главата, за да облекчи натоварването в инфектираната зона и да намали болковия си синдром. Последното в литературата е известно като синдром на Грисел, тъй като не е самостоятелно заболяване, а е провокирано от други фактори.

Също така с подобна клинична картина протичат някои заболявания на ушите, очите и тумори на централната нервна система, които не позволяват правилно развитие и инервация на мускулния апарат в тялото, което от своя страна провокира появата на хипер тонус в мускулите и спастицитет.
 

3. Какво лечение се прилага за това заболяване?


NEWS_MORE_BOX


В основата на заболяването стои щателно снетия опорно-двигателен статус и правилно снет неврологичен статус, за да се затвори широкия кръг на диференциално-диагностичното поле. В ранните стадии се назначава рехабилитационна терапия, която цели овладяване на мускулния дефект в засегнатия голям шиен мускул. При други случаи може да се направи репозиция на главата в правилна стойка и да се имобилизира шията с твърда ортеза – шийна яка, която постепенно да възстанови структурата на засегнатия голям шиен мускул.

В други случаи се пристъпва към по-агресивни методи за лечение, които включват приложението на здрави гипсови превръзки, целящи изправяне на шията и възстановяване на получилия се тортиколис.

При неуспех на всички тези лечебни мероприятия, пациентите са показани за хирургично лечение, при което съответно може да се приложи само близка или далечна тенотомия на големия шиен мускул. В следоперативния период задължително се прилага имобилизация на шията в правилна позиция спрямо тялото и се провежда следоперативна рехабилитация, за да се предпазят пациентите от настъпване на рецидив. Впоследствие мускулът се изгражда и позволява корекция на вродения деформиращ мускулен тортиколис.