Ново проучване на учени от Медицинския университет във Вирждиния, САЩ, обяснява дълготрайните промени, които прави първото вдишване на новороденото върху дихателната система


Раждането е травмиращ процес за новороденото, при който настъпват множество промени в организма. Бебето започва да изпълнява различни физиологични процеси самостоятелно, например самостоятелното дишане. Преди раждането дишането е ненужно, тъй като кръвта на плода се зарежда с кислород от майчиния организъм чрез плацентата. Дихателни движения се появяват много рядко през вътреутробния живот, а белите дробове са пълни с течността, в която се намира бебето по време на бременността.


Откритието обяснява как дишането от несигурно се превръща в константен процес, без който животът не би бил възможен. Екипът изследвал ген, който се активира веднага след раждането при първото вдишване на новороденото. Генът е локализиран в ДНК молекулите на неврони, локализирани в мозъчния ствол, които селективно контролират дишането. Той кодира информация за синтезата на белтъка PACAP, играещ ролята на посредник.



Блокирането на синтезата на невробелтъка в животински модели причинява дихателни смущения и увеличава пристъпите на апнея – състояние, при което дишане липсва.


Учените смятат, че промени във функцията на белтъка са свързвани и с развитието на синдрома на внезапна детска смърт (СВДС). Това е състояние, при което внезапно настъпва смърт при деца на възраст по-малка от година. Състоянието е водеща причина за детска смъртност в западните държави.


Белтъкът е първата сигнална молекула, която се активира при раждането от дихателната система и е генетично обвързан със СВДС. Учените твърдят, че причините за настъпването на синдрома най-вероятно са повече и по-комплексни и предстоят допълнителни изследвания по темата.


„Тези открития пораждат съмнение, че допълнителни свързани със самото раждане промени настъпват за активирането на дишането и други жизненоважни физиологични процеси. Питаме се възможно ли е това да е принцип, по който се активират системите, поддържащи живота и ако да, разбирането му би помогнало много в лечението на множество болести на новороденото.“ споделя д-р Дъглас Бейлис пред News Medical Life Science.


Изследването е ръководено от д-р Ингтанг Ши, д-р Патрис Гайнет и д-р Дъглас Бейлис. В него са взели участие и учени от Харвардския университет,


Научният труд е представен в Nature.


Източници:
https://www.nature.com/articles/s41586-020-2991-4