Според съвременните препоръки захранването на бебето трябва да започне около 6 месечна възраст, особено ако преди това то е било изцяло на естествено хранене. С напредване процеса на захранване постепенно се въвеждат нови и нови храни, бебето развива определени вкусови предпочитания, а интересът му към храната се увеличава. 


Около 8-9 месечна възраст е моментът за въвеждането на т.нар. хранене с пръсти. Това представляват хранителни „хапки”, които детето може самò да вземе, използвайки пръстите и дланите си, и да сложи в устата си. Това е важна крачка в развитието на детето, с която то започва да става по-самостоятелно, развиват се двигателните му умения, координацията и фината моторика. 


Признаци, че детето е готово да се храни самò са: хващане на лъжицата, с която го храните или директно на храната от чинията. В началото то стиска храната в юмрук, размачква я, пренася я към устата, като по-скоро „осмуква” юмрука и пръстите си. Впоследствие обаче то се научава да хваща парченцата храна с палец и показалец. Така се развива „пинсетният” хват, който е част от постепенно усъвършенстващата се фина моторика. 



Няма точен момент, в който да започнете самостоятелното хранене с пръсти. Това зависи от самото дете и от Вашата нагласа. Бебето задължително обаче трябва да може да седи стабилно самостоятелно и да има добър контрол на главата. Броят на зъбите е без значение, а липсата на зъби не е противопоказание за започване на храненето с пръсти, тъй като бебетата използват венците си за дъвчене. 


Кои са правилата?

  • Детето винаги трябва да е седнало и да не се храни легнало или в движение. Препоръчва се храненията да са общи, когато това е възможно. Така детето се чувства част от семейството, апетитът му се подобрява, а интересът към храната се засилва.
  • Не позволявайте на по-голям брат/сестра да храни бебето, когато Вие не сте наблизо. 
  • Не оставяйте бебето самò, когато се храни.
  • Не давайте храна на бебето, при която има повишен риск от задавяне. Такива са: пуканки, ядки, цели малки плодове или зеленчуци (грозде, чери домати), както и такива с костилки (например череши). В тези случаи плодовете трябва да са разрязани наполовина, а костилката да е махната. Избягвайте също: риба, която не е обезкостена, месо (то може да е по-жилаво, да се дъвче трудно и съответно рискът от задавяне е по-голям), „лепкави” храни, като желирани бонбони. Не давайте на детето твърди плодове и зеленчуци, които не са термично обрабботени – такива са ябълката и морковът например. 
  • Храни, които можете да давате са: нарязани на парченца меки плодове (например банан, праскова), термично обработени зеленчуци, коричка от хляб. Това са идеални храни като за начало. Впоследствие може да разширявате менюто в зависимост от това кое се харесва на детето и какво е Вашето собствено меню. Освен това в интернет има различни рецепти за такива храни, които може да приложите на практика. 

Едно от най-големите притеснения на родителите при въвеждане на храненето с пръсти е рискът от задавяне. Причината за тези тревоги е често наблюдаваният при бебетата рефлекс на гадене.Той всъщност се различава в голяма степен от задавянето.

 

Рефлексът на гадене се предизвиква в резултат от достигането на храната до задната част на езика или гърлото. Посредством него храната, която все още не е готова да бъде преглътната, сев връща обратно, напред в устната кухина, за да може отново да бъде сдъвкана. Това се съпровожда от характерен звук, който наподобява задавяне и всъщност тревожи повече родителите, отколкото самото дете. 


При задавянето храната попада в дихателните пътища или застава на техния вход. Това е съпроводено от кашлица. Това е също защитен рефлекс, чрез който се прави опит за изчистване на дихателната система от попадналите там чужди агенти. Ако храната блокира напълно дихателните пътища, може да не се чуе никакъв звук. Затова е много важно да „държите винаги под око” детето, особено когато се храни. Трябва да сте подготвени за оказване на първа помощ, ако това се случи.