Адекватният енергиен внос е необходим както за задоволяване на енергоразхода на кърмачката, така и за лактогенезата (образуването на мляко) и задоволяване на енергийните нужди на новороденото чрез майчината кърма. Енергийните нужди са повишени пропорционално на количеството мляко, което се отделя от гръдните жлези на майката.

 

През първо и второ тримесечие те се увеличават дневно с около 600 ккал, а през третото, когато детето се захранва, с 500 ккал. Количественият и качественият състав на майчината кърма зависи от състава на храната. Майчината диета се отразява най-изразено върху съдържанието на мазнини и на водноразтворими витамини.


 

Повишени са потребностите от белтък. Те трябва да се осигуряват основно от мляко и млечни продукти, месо, риба, яйца, варива.

 

Повишените нужди на майчиния организъм от енергия налага приемането на повече въглехидрати с превес на комплексните. Процесите на растеж и развитие на кърмачето изискват големи количества витамини и биоелементи, които се набавят изключително с майчината кърма. Затова нуждите на майчиния организъм от тези вещества се увеличават.

 

Задоволяването на повишените нужди трябва да става от естествените хранителни продукти. Потребностите от витамин С се увеличават дневно с 40 мг първото и с 30 г през второто и третото тримесечие.

 

От останалите водноразтворими витамини се повишават нуждите от витамин В1 и В2 с 0,5мг дневно, витамин В6 с 0,7мг дневно, фолиева киселина с 100 мкг и витамин В12 с 0,4 мкг. От мастноразтворимите витамини значително се повишават потребностите от витамин А, които от 700 мкг РЕ нарастват по време на кърмене на 1200 мкг РЕ (ретинолеквиваленти).


При кърмене са повишени нуждите от калций, фосфор, магнезий. От микроелементите значително нарастват потребностите от цинк, мед, йод, селен. Режимът на хранене при кърмачките трябва да бъде 5-кратен.

 

Вярно ли е, че...

  • Кърмачките не трябва да ядат лук?

Това се основава на вярването, че бебето получава газове от раздуващи храни, когато кърмачката ги консумира. Най-добре е майката да пробва каквото обича да яде – не е доказано, че раздуващите храни проникват в кърмата. Коремните болки при бебетата са напълно нормални, стомахът и червата им се нуждаят от време да се развият напълно. Понякога газовете се дължат на повечето въздух, който е погълнало бебето. Затова кърмачките трябва да правят паузи при кърменето, за да може бебето да суче спокойно.

 

  • Частичното кърмене не е полезно?

Често се споменава, че частичното кърмене унищожава полезните ефекти. Според специалистите всяка глътка кърма е полезна, дори само през първите седмици или един път на ден. Действително бебетата порастват и с изкуствено мляко. Но оригиналът си е оригинал – в кърмата има много полезни вещества, които дори учените не са могли да имитират. Кърмата тонизира имунната система, стимулира храносмилането на бебето и го предпазва от бактерии и вируси. Затова всяко кърмене е важно. Когато кърмата не достига, тя може да се допълва с изкуствено мляко.

 

  • След половин година бебето трябва да се откаже от шишето през нощта?

Всяко дете е различно и всяко има свой собствен ритъм. Някои не се нуждаят от шише нощем след половин година. Други се нуждаят до една година. Дългото вечерно кърмене на бебето не е от полза. Когато детето не е гладно, то ще суче малко или никак. От пиенето на мляко през нощта бебето няма да напълнее. От кърмата може да пие колкото иска. Ако бебето е свикнало да заспива с кърмене, може да се слага будно в леглото, тихо да му се говори или да му се изпее песничка. Така то се научава да заспива самичко и може да продължи да спи през нощта.

 

  • Относно хигиената – абсолютно необходимо е поддържането на добра хигиена на гръдните жлези – измиване с вода и сапун.

Често на бременните се препоръчват масажи на гръдните жлези, за да се развие жлезистият паренхим и да се изтеглят гръдните зърна при плоски или вдлъбнати такива. От полза могат да бъдат силиконовите зърна и помпите. Съществува рефлексна връзка между гръдните зърна и маточната мускулатура, поради това изтеглянето на зърната може да повиши маточната активност. Затова профилактиката на рагадите на гръдните зърна и подготовката им за лактация трябва да започнат едва към края на бременността, когато появата на нежелани маточни контракции няма да има толкова неблагоприятни последствия.

 

Масажът на гръдните жлези и на коремната стена, както и използването на унгвенти с цел ограничаване появата на стрии, са практически безрезултатни. Появата на стрии и степента на тяхната изразеност са в зависимост от прираста на телесната маса и от степента на разтягане на кожата на гърдите и предната коремна стена.

 

Физиологичното набъбване на гърдите може да предизвика дискомфорт, особено в началото и в края на бременността. Носенето денонощно на удобен и по мярка сутиен обикновено намалява оплакванията. При силна болка поставянето на торба с лед върху гърдите има временен ефект. Хормоналната терапия е безрезултатна. 

 

Някои специфични диетични препоръки за кърмачки:

 

  • Продължаване на добре балансирани диети, съчетани с мултивитамини и минерални суплементи.
  • Повишена консумация на течности не по-малко от два литра дневно. Препоръчва се пиене на чаша вода, сок или мляко всеки път преди кърмене, както и избягване на кафе и алкохол.
  • Пикантни храни и подправки могат да променят вкуса на майчиното мляко и трябва да се избягват.
  • Да се консултират с лекар преди взимане на лекарства!
  • Да избягват пушенето, като дори пасивното излагане на цигарен дим може да забави растежа на детето.