Какви стъпки могат да бъдат предприети, за да се помогне на организма да се възстанови от недостига на желязо?

Дефицитът на желязо може да накара голяма част от пациентките да се чувстват избухливи и раздразнителни и прави жените по-уязвими към следродилна депресия. Умората също може да затрудни кърменето и създаването на връзка с бебето. Но има начини тези симптоми да бъдат лесно управлявани и елиминирани.


 

Повишеният прием на храни, богати на желязо, ще помогне за възстановяване запасите от желязо в организма.

 

Има два вида храни, богати на желязо:

  • Червеното месо, рибата и домашните птици съдържат хем желязо, което лесно се използва от тялото;
  • Бобови растения, сушени плодове, люспи от трици и тъмнозелени зеленчуци, като зеле, коприва, спанак и броколи, съдържащи нехем желязо. Нехемното желязо е по-трудно за усвояване от тялото.

Витамин С помага на организма да абсорбира нехемното желязо в храната. Приемът на портокалов сок или плодове и зеленчуци, богати на витамин С, като чушки или киви също оказва благоприятно въздействие. 

 

Препоръчително е избягване приема на чай и кафе по време на хранене, тъй като те съдържат полифеноли, които затрудняват абсорбцията на желязо от храната. Антиацидните лекарства, които облекчават киселините, също пречат на абсорбцията на желязо от храните.

 

При кърмене е възможно и препоръчително, при доказани ниски нива на желязо, приемът на витаминни добавки за майки, които съдържат желязо.

 

Изследването на пълна кръвна картина и стойностите на желязото с помощта на кръвен тест след раждането не е рутинна практика, освен в случаите на раждане чрез цезарово сечение, загуба на много кръв по време на раждането или наличие на други проблеми като замаяност или сърцебиене.

Можете ли да кърмите, ако имате анемия?

Да. Кърменето е добро както за майката, така и за бебето, дори ако запасите от желязо са ниски и майката е диагностицирана с желязодефицитна анемия. Това означава, че тялото няма достатъчно желязо, за да произведе достатъчно червени кръвни клетки, което е най-честата причина за анемия по време на бременност и след раждане.

 

Много от майките страдат от недостиг на желязо след раждането. Проучване на почти 1500 жени установява, че около 30% от жените са анемични след раждането. Не помага фактът, че най-честите симптоми на анемия – умора и слабост – не са необичайни след раждането, така че много жени дори не осъзнават, че имат проблем.

 

Има повече доказателства, които предполагат, че изборът майката да кърми детето си има много повече ползи от храненето с обогатен с желязо заместител на кърмата. Собствените запаси от желязо на бебето се използват до около 6-месечна възраст.

 

Възможно ли е недостигът на желязо да вреди на производството на кърма?

Според ограничени доказателства нивото на желязото също може да повлияе на лактацията. Важно е да се лекува дефицитът на желязо, независимо дали има симптоми на недостиг или не, но към момента доказателствата, че има пряка причинно-следствена връзка между желязодефицитната анемия и ниското производство на кърма са ограничени.

 

Много кърмещи майки съобщават за благоприятното влияние на лактационните билки, храни и напитки, които често са богати на желязо – случайно или не, те също могат да помогнат на лактацията.

 

Билки като люцерна, коприва, корен или листа от глухарче, репей и жълт лапад могат да помогнат при леки случаи на анемия. Необходимо е обаче да се подходи с голямо внимание преди да се стартира приема на билкови добавки в случаите, в които се приемат и други лекарства, тъй като те могат да си взаимодействат отрицателно.

 

Референции:

1. Postpartum anemia II: prevention and treatment.Milman N.Ann Hematol. 2012 Feb;
2. Iron prophylaxis during pregnancy -- how much iron is needed? A randomized dose- response study of 20-80 mg ferrous iron daily in pregnant women. Milman N, Bergholt T, Eriksen L, Byg KE, Graudal N, Pedersen P, Hertz J.Acta Obstet Gynecol Scand. 2005 Mar;
3. Prevalence of iron deficiency and anemia among healthy women of reproductive age in Bhaktapur, Nepal.Chandyo RK, Strand TA, Ulvik RJ, Adhikari RK, Ulak M, Dixit H, Sommerfelt H.