В рамките на първата година бебето се адаптира и развива значителен брой умения. Този скок в развитието в рамките на една година води до преминаване на бебето в малко дете – възрастта от 1 до 3 години.


Желанието за постоянно движение не може да бъде спряно, така през втората година детето преминава от ходене към тичане и катерене. Всички шкафове и вратички на чекмеджета представляват силна притегателна сила на интерес, като паралелно с това върви и нуждата от обезопасяване отстрана на родителите.


Нуждата детето да бъде успокоявано, нахранено и да не бъде с мокри пелени преминава към необходимостта от постоянно наблюдение отстрана на родителите.
Емоционалните изблици на радост, смях, страх, гняв и дори капризи, се дължат на раздвоението между зависимост и независимост – дължащи се на смесицата от желания за изучаване на света и в същото време нуждата от близост с родителя.



Растежът се забавя за сметка на умственото и моторното развитие. Поради тази причина и нуждата от храна постепенно намалява и съответно проявата е върху апетита на детето.


Както за сядането, обръщането по корем и по гръб, така и при прохождането между бебетата и децата има разлика, поради което са направени и физиологични интервали, в които се случва развитието. Така на 15 месеца повечето деца изминават без проблем 15-20 метра, докато други тепърва правят първите си стъпки.


След месец до два упражнения – походката от разкрачена преминава постепенно в ритмична със сгъване на коленете, напомняйки дори маршова крачка.


Много скоро идва нуждата от съчетаване на игра с ходене. Така усъвършенстването води до удоволствие от дейността и радост носи дори обикалянето напред-назад с предмет в ръка. Балансът се поддържа с една ръка, докато с другата се опитва да хване предмет от земята.


Подходяща игра за този период е, ако държим любим негов предмет в ръце и постепенно се отдалечаваме от детето – то започва да ни следва, за да вземе предмета, а родителят забързвайки крачката назад тренира възможностите на детето за бързина при ходене.


Изненада за някои родители се оказва фактът, че любимото място за игра на детето е кухнята. Но там детето вижда с колко различни дейности се занимават родителите и иска да им подражава. Подходящи са честите разходки из къщата или апартамента с детето под ръка като му се показват различните мебели и тяхното предназначение.
Друга създаваща удоволствие дейност е изкачването на стъпала. Все пак препоръката е да бъде държано поне за едната ръка, защото в началото е нужна подкрепа.


Желанието за обличане, ресане и дори миене на зъби идва от нуждата да имитира своите родители. Уменията на ръцете, които се придобиват по време на игра, спомагат децата след това много по-лесно да започнат да се самообслужват.


Дори изяждането на храната не е толкова приоритетно колкото това да бъдат използвани приборите и да бъде опознавано тяхното приложение. За да носим по-голяма полза за детето от извършването на различни дейности е добре да обясняваме всяка стъпка, която се изпълнява.


За малкото дете изключителен интерес представляват и различни кутии, които то се опитва да отвори и след това да затвори с подходящия капак. За възрастта след една година са препоръчителни и кутии с различни размери, които детето да се опитва да напъхва една в друга, така че да прави връзка между съществуването на различни размери и разлика между голямо, малко, средно по големина.


След навършването на една година, опитвайки се да ви имитира, детето започва да прибира играчките си, когато вижда това действие отстрана на родителя. Но за да бъде привлечени вниманието му, е важно родителите да обясняват отново стъпка по стъпка.
Използването на сортери, в които детето да напъхва предмети според формата им, трябва да започва в началото само с един вид – например кръгли, а след затвърждаване – да се премине на следващите – квадрат, триъгълник, ромб и т. н.


Библиография:
1.    Н. Мумджиев; Диференциална диагноза на детските болести, изд. Арсо;
2.    W. Sears, M. Sears; The Baby Book.