Ползите от кърмата за бебето са отдавна доказани.

 

Кърмата съдържа антитела, които предпазват кърмачето от диария, астма, пневмония или алергии.


 

Кърменето благоприятства когнитивно развитие на кърмачето и предпазва от кариес.

 

Кърмата намалява риска от хронични заболявания в зряла възраст като затлъстяване, диабет или сърдечносъдови заболявания.

 

Съставът на майчиното мляко невинаги е един и същ и качеството му може да бъде повлияно от замърсителите на околната среда, присъстващи в организма на майката.

 

Екип от изследователи от CIBER и Института за биосанитарни изследвания на Гранада, ръководен от Николас Олеа, е анализирал проби от кърма и са били изследвани нивата на арсен или живак.

 

Това са замърсители, тясно свързани с храната или начина на живот.

 

Проучването е анализирало конкретно 242 млечни проби от 83 майки донори от млечната банка на Университетската болница Virgen de las Nieves в Гранада.

 

Изследователите също така са съблюдавали социално-демографските и репродуктивните характеристики, както и начина на живот на жените.

 

Участничките са били на средна възраст от 33 години, 46% са имали многократни раждания, 42% са живели в градски райони, 47% са били бивши пушачи и 31% са били с наднормено тегло или затлъстяване.

 

Изследвана е концентрацията на живак, олово, кадмий и арсен в млечните проби.

 

Тези метали са често срещани замърсители на околната среда, на които общото население е изложено предимно чрез храненето и са свързани с различни здравословни проблеми, особено когато излагането настъпва по време на бременност или в ранните етапи от живота.

 

Следователно, бременните жени и децата са особено уязвими към тези експозиции, отбелязват авторите на изследването.

 

Замърсители в кърмата

Кърмата е най-добрият източник на храна за бебето, осигурявайки множество хранителни вещества и ползи за бебето, но може да бъде и път за излагане на кърмачето на замърсители от околната среда, присъстващи в организма на майката, пояснява Николас Олеа.

 

В това проучване се е наблюдавало, че повечето от пробите (97%) съдържат арсен, 81% живак, половината (51%) олово и 38% кадмий.

 

Замърсителите в майчиното мляко очевидно варират в зависимост от излагането на майката на тях и това трябва да се има предвид.

 

Всъщност авторите на проучването, публикувано в Международния вестник за хигиена и здраве на околната среда, препоръчват да се анализира наличието на тези замърсители на околната среда в млякото и да се дадат насоки на майките за намаляване на излагането им.

 

Замърсители и начин на живот

Проучването дава ясни данни за възможните фактори, които увеличават риска от наличие замърсители в майчиното мляко:

  • Концентрациите на арсен са открити предимно в проби от кърма;
  • Нивата на живак са по-високи при майки, които ядат много мазни риби и месо;
  • Нивата на живак са по-ниски сред тези, които са приемали повече млечни продукти или при изследване след по-дълъг следродилен период;
  • Нивата на олово са по-високи сред майки, които са имали многократни раждания, както и при тези, които са увеличили теглото си след бременността;
  • Нивата на олово са по-ниски при в кърмата на майки, които консумират повече червено месо и яйца;
  • Концентрацията на кадмий в кърмата е по-висока при майки, които консумират повече пържени и консервирани храни;
  • Нивата на кадмий са по-ниски в кърмата при майки, които консумират по-често хляб.

Източници:

https://www.sabervivirtv.com/embarazo-y-parto/lactancia-leche-materna-contaminantes-dieta_6899

https://www.sciencedirect.com/science/article/abs/pii/S1438463921002297?via%253Dihub