Страхът от изоставяне при детето е период от развитието, при който всяко напускане на стаята от страна на майката е съпроводено със силен плач. Без значение дали тя излиза за няколко минути или оставя детето за цялата вечер под грижите на някого друг, реакцията му е една и съща. Този етап обикновено се „израства”, след като детето постепенно осъзнае, че майка му винаги се връща, след като е излязла. (Към първа част от материала...)
 
Ето обаче някои съвети, които могат да направят раздялата по-малко травмираща за детето:
  • Добро планиране. Избягвайте да оставяте детето под грижите на друг, напълно непознат за него човек, във възрастта между 8 месеца и 1 година. Тогава страхът от изоставяне е най-силно изразен. Освен това не оставяйте детето, когато то е уморено, гладно или неспокойно. Когато е възможно, нека раздялата да бъде след като детето се е нахранило и наспало.
  • Практика. Постепенно свиквайте детето да е далече от Вас. Запознавайте го с нови хора, места и ситуации. Ако планирате да оставите бебето с друг роднина или детегледачка, поканете този човек по-рано, така че детето постепенно да свикне с неговото присъствие. Ако започва посещение на нова ясла или градина, направете предварително заедно няколко визити, преди да го оставите за целия ден.
  • Бъдете спокойни и уверени. Полезно е създаването на ритуал за раздялата, по време на който спокойно да обясните на детето, че излизате. Винаги казвайте на детето кога ще се върнете, като използвате сравнения, които то би могло да разбере – например след обяд. По време на раздялата отделете на детето достатъчно внимание и когато веднъж излезете, не се връщайте – иначе това би могло да влоши нещата.
  • Спазвайте обещанията си. Важно е да се върнете, когато сте обещали. Това е от ключово значение за изграждане на увереност и спокойствие у детето и за това как то ще понесе раздялата.
 
Колкото и да е трудно да оставите едно ревящо и неспокойно дете, трябва да сте уверени в способността на човека, който се грижи за него, че ще може да се справи с проблема. Обикновено много бързо детето се успокоява и до момента, в който влезете в колата, то вече си играе спокойно.
 
Ако Вие сте човекът, който се грижи за плачещото дете, може да се опитате да го разсеете със занимание, играчка, песен, игра или някакво друго забавление. Понякога се налагат повече опити, докато вниманието на детето се привлече от нещо. Освен това опитайте се да не споменавате за мама и тати, но винаги отговаряйте уверено и спокойно на въпросите на детето за тях. 
 
NEWS_MORE_BOX
 

Всичко е временно

Не забравяйте, че това е просто една фаза, която скоро ще премине. Ако за Вашето дете до сега не се е грижил никой друг освен Вас, ако то е по-срамежливо или е под стрес, е възможно периодът да продължи по-дълго време или да протича по-тежко.
 
Доверете се на инстинктите си. Ако детето категорично отказва да посещава детско заведение или се появят други признаци, като загуба на апетит, нарушение в съня, това би могло да се дължи на проблем между детето и тези, които полагат груижи за него.
 
Ако проблемът продължава и в преучилища възраст и нарушава ежедневната дейност на детето и на Вас, е необходимо да се консултирате с лекар. Това трябва да се направи и при наличие на някои от следните симптоми:
  • Панически пристъп – гадене, повръщане, задух, които настъпват преди родителите да излязат.
  • Кошмарни сънища, свързани с раздяла;
  • Страх от самостоятелно спане;
  • Прекалено притеснение от страна на детето да не бъде изоставено или отвлечено.
При повечето деца със страх от изоставяне проблемът се израства и не е необходимо обръщане на специално внимание или посещение на медицински специалист. Ако имате някакви притеснения обаче, говорете с лекуващия лекар на детето.