Често може да ни се струва, че проиграването отново и отново на една и съща игра е безполезно и трябва да насочим бебето/детето към друга, за да го разнообразим. Но това съвсем не е така. Всъщност, ако се задълбочим в това, което детето прави – ще забележим, че дори и с всяка следваща игра то винаги привнася някаква промяна, макар и минимална. По този начин те опитват нови варианти на все по-познатата ситуация, като по този начин изследват какво би се случило при промяна на действията им. Дори и това да се отнася как точно да бутнат кулата от кубчета, така че тя да се събори изцяло.


Интересен факт, който психолозите отбелязват е, че когато се скарваме на бебето или детето – то запомня кога е предизвикало в нас силна емоционална реакция и при следващи ситуации може да потърси точно такава. Така, когато му се развикаме, че разхвърля някой рафт от гардероба, например, следващи пъти би повторило точно тези действия, за да привлече вниманието ни.


Така докато краен възможен вариант за обръщане на вниманието при бебето е плачът, то при малкото дете може да бъде използването на действия, които да привлекат вниманието Ви на момента.



Играта с детето трябва да се използва, за да проиграва различни варианти и същевременно с това да успее родителя ефективно да развие връзка с тях – така че да развие неговите умения и представа за света.


Друг важен момент е излишното форсиране на различните действия по време на една игра. Така изкуственото насочване от страна на родителя може дори да откаже бебето или малкото дете от играта. Затова оставете го то да определя процеса, често дори и ние възрастните можем да се изненадаме от нестандартните хрумвания.


Следващ важен момент е видът на играчките и как те могат да бъдат включени в играта, но не само – съществено значение има и езиковата мотивация на родителя да обяснява действията с различни думи. Проучвания показват, че колкото по-опростени играчки се използват – толкова възрастните са по-склонни да обясняват на детето. Така ако вземем, например, един светещ детски телефон, който едновременно с това издава различни звуци – много по-вероятно е да не говорим с детето.


Така се намаляват диалозите, броят на думите, които използваме и не на последно място рядко използваме по-съдържателни думи. За разлика от това, подсъзнателно, когато се използват съвсем прости играчки – например 3 разноцветни кубчета – родителят често започва да обяснява повече за цветовете или формата, така че да успее да привлече вниманието на детето.


Най-голямо внимание и съответно думи и изрази родителите използват когато те играят с децата с книжки. Освен четенето, родителят използва и картинките, за да им обяснява различни неща – цветове, видяни животни, предмети и други. Разликата е значителна в сравнение с използването на някакъв вид електронни играчки, например.


Важно е да се отбележи, че при бебето, за разлика от детето, вкусът на книжките се оказва много по-важен от това какво съдържат. Затова през първите месеци до 10-11 месец дори се препоръчва да се използват гумени книжки или такива от плат, по които често обяснявайки, ще виждате и оставени следи от дъвкане или облизване. Незвисимо от това – дори този вариант е важен за бебето – защото то усеща различните материи и така развива своите сетива.


Важно е да се отбележи и развиването на връзка между родителя и детето чрез всички игри, които се изпълняват. Дори и бебето или детето да не Ви отговарят – важното е, че те Ви слушат постоянно – така първоначално се формира т. нар. пасивен речник, който постепенно се измества от активния, представляващ думите, които детето употребява, за да се изрази.


Библиография:
1. И. Александрова; Умно бебе. Пътеводител за ранното детско развитие; 2018
2. W. Sears, M. Sears; The Baby Book