Проучвания през годините, не само в педиатрията, но и в други области – като например рехабилитацията, установяват, че двигателната стимулация има основно значение както за невро-психичното развитие, така и за възстановяването след различни заболявания.


При бебетата, още с периода на новороденото започва процес на активно развитие на нервната система, към който пряко отношение оказва стимулацията на двигателната система. Така редовното провеждане на гимнастика още от най-ранния период – този на адаптация (който е първите 28 дни след раждането) води до съществена промяна в развитието на всички сетивни системи, а освен това на говора и емоционалното развитие.


Препоръчва се масажите и гимнастиката да започват след 10 ден от раждането, но в случай, че няма някакви усложнения, заболявания или раждане преди термин (например в 7 лунарен месец).



При новородените е налице силно изразена флексия (позицията на тялото често наподобява тази в утробата – така наречената ембрионална поза). Така чрез пасивна гимнастика – когато друг извършва движенията с крайниците, се води до постепенно намаляване на тази повишена флексия, поради балансиране тонуса на мускулите. Пасивните движения са с основно значение през първия месец на адаптация.


На база упражнения, в комплекс с редовни масажи, се води до значително подобряване на баланса на мускулния тонус и се преодолява сковаността.


Важно е да се отбележи, че тонусът на горните и долните крайници се променя в различна степен, освен това значение има и индивидуалното развитие на всяко бебе.


Упражненията не включват само скелетния мускулен апарат, но дори и очите. За трениране на очните мускули се препоръчва и смяна на разположението на новороденото или бебето в леглото всяка седмица. Но паралелно с това се упражняват и мускулите на шията и в малка степен тези на раменния пояс, тъй като промяната в позицията позволява заобикалящата среда да изглежда по различен начин и съответно ги стимулира да я разучават.


Поставянето по корем е необходимо да започне още през първия месец, макар и част от педиатрите да го препоръчват за стартиране след периода на новородено. Новите гайдлайни по този въпрос съветват това да става след 10-15 ден от раждането. Функцията на това упражнение е не само развитие на мускулите на шията и раменния пояс, както и паравертебралната мускулатура, но също така и стимулиране на перисталтиката. Обяснението е, че чисто механично се притискат червата и по този начин те се изпразват по-бързо. Така се осъществява профилактика и на запека.


Поставянето по корем е една своеобразна подготовка за преминаване към следващите етапи от развитието – заемане на седеж, обръщане от корем по гръб и обратно и т. н. Причината е, че без достатъчно добро задържане на главата останалите стъпки се забавят и съответно може да се наблюдава леко изоставане в развитието, което е важно да се отбележи, че все пак и не крие особено рискове за бебето, но се препоръчва да се избягва.


Поставянето по корем е по няколко пъти на ден, като се започва по 1-2 минути, след което постепенно се увеличава продължителността до 4-5 минути, например преди всяко хранене.


Обикновено препоръките са, че масаж и гимнастика се прекратяват при раздразнение отстрана на новороденото/бебето или след започване на плач. Но в случаите, при които след първия месец не се провежда държане по корем, поне по 20 минути на ден, се налага упражнението да се провежда дори и при неспокойствие от страна на детето Ви.


Упражненията, които са включени в ежедневния комплекс са няколко вида – пасивни, с които се започва; смесени, които са пасивно-активни и като краен резултат бебета се приучават да изпълняват активни движения – без чужда намеса.


Гимнастиката през първите два месеца се изразява основно в пасивни движения, а след 3 месец се включват и активно-асистирани движения с обръщане по гръб и по корем.
 

Източник:

The Baby Book, William Sears