Инфекцията с гъбички се среща под наименованието кандидоза. По-старото е монилиаза.
Микотичните инфекции се причиняват от различни видове гъбички Кандида, най-често от вида Candida albicans.
 

 

Гъбичките са част от микроорганизмите, които естествено обитават отделни части на тялото на човека и обикновено не водят до проява на болестни симптоми.
При прием на антибиотици, при който се нарушава балансът между микроорганизмите на естествената микрофлора на тялото, се получава прекомерно размножаване на Кандида. Подходящи условия за хронични инфекции предоставят влажните участъци от кожата, например кожата и лигавиците на слабините.
Микотичните инфекции са често срещано състояние сред населението. Независимо от неприятните симптоми и продължителността й, микотичната инфекция в повечето случаи отминава и се забравя. Има случаи обаче, в които състоянието може да се усложни и да се превърне в хронично. В рисковата група попадат новородените и хората с влошен имунитет.


 

 

При новородените Кандида се предават от майката по време на раждането. Смята се, че тези гъбички нормално присъстват и са част от вагиналната микрофлора на жената. Контакт между тези микроорганизми и кожата и лигавиците на бебето се осъществява при преминаването му през родилните пътища. В по-голяма част от случаите бебетата не развиват инфекция. Често гъбичките се придобиват след раждането от контактите с член на семейството с налична гъбична инфекция.

 


Микотичната инфекция при бебетата може да се развие в устната кухина, гърлото и хранопровода. Тогава се наблюдава бял, кремообразен налеп или парчета, сякаш от пресечено мляко върху езика и лигавиците на устата и гърлото. 
При наличие на орална микотична инфекция при новороденото или кърмачето има висока вероятност да се пренесат гъбичките върху кожата на зърната и гърдите на кърмещата майка, което да доведе до мастит при нея.

 


При децата, както и възрастните, микотичната инфекция по-често е в резултат на размножаването им при лечение с антибиотици или стероиди, каквито например се приемат при терапия на астма, отколкото вследствие на заразяване. В тези случаи инфекцията най-често се проявява като орална.

 


Възможно е микотичната инфекция да засегне участъци на кожата при слабините на бебето и да влоши подсичането. Влажната, раздразнена кожа създава благоприятни условия за ускореното размножаване на гъбичките. Инфектираната кожа е силно зачервена и отекла.

 


Гъбичките могат да засегнат и кожата и ноктите на пръстите на краката и ръцете. Инфекцията може да се разпознае по зачервяването в краищата на нокътните плочки.

 


Кандида се лекуват с антимикотични лекарствени препарати като нистатин, във вид на локално средство или през устата.

 


При децата с подсечена кожа се налага честа смяна на пелените, измиване на засегнатите участъци с вода и мек сапун и внимателно подсушаване. От полза е нанасянето на защитни кремове и мехлеми с високо съдържание на цинков окис. Средствата, съдържащи пудра или обикновената пудра не се препоръчват при възпалена кожа. Налага се избор на пелени с висока степен на абсорбиращи свойства, както препоръчително е да се избягват наелонови и други непромокаеми материи, които задържат урината при кожата на бебето.

 


За да се предпази бебето от микотична инфекция или да се предотврати повторната й изява се изисква спазване на висока степен на хигиена и съблюдаване да не се пренесат микроорганизмите от една част на тялото на друга.