Млечната жлеза (от лат. Glandula mamma) представлява чифтен орган, чиято основна функция е свързана с производството на кърма. Тя е изградена от жлезен паренхим, заобиколен от съединителна тъкан – строма. Паренхимът е основната функционална част на жлезата, който се състои от отделни делчета – около 15 на брой. Всяко делче притежава собствено каналче, което се насочва към мамилата (зърното). Преди отварянето си в т.нар. млечна пора, то образува малко разширение, наречено млечен синус. Стромата е неактивната част на гръдната жлеза и е изградена от съединителна и мастна тъкан. Функцията й е главно структурна, защитна и трофична.
 
След раждането паренхимната част се разраства и гръдните жлези започват активно да секретират мляко. Гърдите увеличават своя обем под влияние на повишените нива на някои хормони: естроген, прогестерон, пролактин и бета-ЧХГ. 
 
Производството на майчино мляко започва в първите дни след раждането под влияние на силно повишените нива на пролактина. По време на бременността секрецията на пролактин от хипофизата се потиска от високите нива на естроген в организма. В края на бременността и след раждането нивото на естроген рязко намалява, което води до усилен синтез на пролактин и стимулиране на лактогенезата (производството на кърма). 
 
Освен това кърменето стимулира още повече производството на пролактин, така че колкото по-често и по-силно суче новороденото, толкова повече мляко се произвежда.
 
Друг хормон, който има отношение към производството и отделянето на кърма, е окситоцинът. Той се секретира от задния дял на хипофизата. Окситоцинът „нарежда” на миоепителните клетки, които участват в изграждането на жлезните каналчета, да се съкратят. По този начин образуваната кърма се изтласква към млечните синуси, които изпълняват ролята на резервоар за майчиното мляко. Този рефлекс се провокира не само по време на кърмене, но в някои случаи и при близостта на детето или само при мисълта за него. Той е особено силно изразен в първите седмици след раждането.
 
NEWS_MORE_BOX
 
Поради „стресът”, свързан с вагиналното раждане, новородените в първия 1 час са будни и активни. Ако през това време бебето се постави на корема на майката, то обикновено само намира гърдата и започва да суче. Препоръчва се още в първите 30 минути след раждането детето да се постави на гърдата. Това подобрява адаптацията към новия начин на живот и има отношение към по-добрата терморегулация на новороденото, посредством допира с кожата на майката.
 

Колко често трябва да се храни бебето?

 
В първите няколко дена бебето трябва да се храни „на поискване”. Кърменето в този период обаче трябва да продължава по-кратко време – около 5-10 минути, тъй като съществува опасност от образуване на рагади по зърната на майката.
Повечето учени считат, че този тип хранене „при поискване” има по-добро влияние върху растежа и развитието на детето, отколкото храненето на определен час. По този начин хранителният режим се регулира по естествен път, единствено под влияние на ендогенните (вътрешните) фактори. В повечето случаи след първия месец новородените си изграждат един по-постоянен ритъм на кърмене, като сами регулират времето между отделните хранения. Това време е по-кратко при естествено хранените деца, поради по-бързата преработка на кърмата в стомаха и оттам – по-бързото му изпразване.