Д-р Диана Дянкова е завършила медицинско образование в Медицински Университет – София. Има призната специалност по Кожни и венерически болести и поредица от следдипломни специализации в различни области на дерматологията – микология, криотерапия, лазерите в дерматологията, медицинска козметика и курсове по приложение на Химичен пилинг, Ботокс, Дермални филъри, Мезотерапия със сертификати за правоспособност.
 

Член е на Българското дерматологично дружество, Европейската Академия по Дерматология и Венерология – EADV, Сдружението на частнопрактикуващите дерматолози в България и Българското сдружение по естетична дерматология. Квалификацията си поддържа и чрез посещение на национални и международни конференции и конгреси по специалността.
 

Д-р Дянкова е дългогодишен Началник на Кожно отделение в Русе до момента за закриването му.

- Д-р Дянкова, какво представлява памперс-дерматита и колко често засяга бебетата?

- По-правилен е терминът „дерматит от пелени", тъй като е установено, че такъв дерматит е еднакво чест както при ползване на памперси, така и на памучни пелени. Този дерматит е твърде често явление, с което се сблъскват болшинството от майките при отглеждане на своите деца. Веднага трябва да се отбележи, че подобни кожни проблеми са възможни и при зрели хора,  които поради болест или възраст са принудени дълго да ползват памперси.


 

Дерматитът от пелени не е израз на небрежните грижи на родителите, а е свързан с детската физиология, особено до 2 години на детето, тъй като в тази възраст кожата е по-нежна, по-ранима  и с по-особена структура от кожата на възрастните, освен това е подложена на всевъзможни дразнения. Дерматитът от пелени представлява патологично състояние на кожата на детето, провокирано от въздействието на физични, химични и микробни фактори при използването на превръзките.

 

Най-честата причина за поява на памперс-дерматита е влагата и променената киселинност на кожата, причинени от дългия контакт с урина и изпражнения в пелената. Урината размеква роговия слой на кожата и увеличава чувствителността му към разраняване. При разлагането и се отделя амоняк – кожен дразнител, образуван от въздействието на чревните бактерии върху урината. Мокрите пелени протриват кожата и я разраняват, а амонякът и другите соли в урината допълнително влошават състоянието. Изпражненията от своя страна съдържат дразнещи жлъчни соли и ензими, които увеличават пропускливостта на кожата и увеличават обрива. През топлите сезони дразненето се засилва още повече поради голямото запарване на бебешката кожа от пелените.

- Какви са симптомите на този дерматит?

- Клинично този дерматит се  проявява по кожата на гениталиите, седалището, понякога и към корема и бедрата. Кожата е подута, възпалена, зачервена, има обрив и предизвиква парене, сърбеж, може да има и болка. Бебето става неспокойно, проплаква и спи малко. Трудно му е да седи и лежи, защото всяко движение предизвиква триене на кожата.

 

Изрично искам да подчертая, че описаният дотук дерматит не е алергичен. Съществува и алергичен дерматит от памперси, който има своите отлики от класическия дерматит от пелени. Разграничаването на двата вида е от компетенцията единствено на специалист-дерматолог, и е от съществено значение за лечебния подход към заболяването.

NEWS_MORE_BOX

 


- Какви биха могли да бъдат усложненията от памперс-дерматита?

- Най-честите са бактериална или гъбична зараза. Тогава обривът става по-мащабен по площ, секретира, оформят се рани и се засяга общото състояние на детето с висока температура, болка и плач.

 

Самолечението в случая е доста опасно. Лечението на памперс-дерматита е задача на специалист-дерматолог. Единствено той може компетентно да определи вида и причината и да предприеме ефективни мерки.

- Как биха могли родителите да предпазят децата си от заболяването?


- Съветът ми към майките е, ако е възможно, да кърмят бебето си по-дълго. Счита се, че кърменето може наполовина да намали риска от появата на неприятния обрив. Това се дължи на факта, че изпражненията на кърмачето на естествено хранене по-малко дразнят кожата.

 

Важен съвет е да сменят често пелените, особено ако са замърсени. При подмяна кожата трябва да се измие добре с вода и мек сапун и много грижливо да се подсуши, за предпочитане на въздух. Избърсване с мокри кърпички не се препоръчва, тъй като парфюмът и алкохолът в тях дразнят допълнително, а могат от своя страда да предизвикат алергия. Ползването на талк или пудра се оспорва, поради опасността да се вдишат от бебето. Подходящо е нанасяне на бариерен крем под памперса, който да е на цинкова основа или съдържащ естествени мазнини.

 

Препоръчително е детето да се оставя без пелени за известно време, поне 4-5 часа дневно, за да може кожата му да „диша“, а ако има обрив, той да оздравее. Освен това, необходимо е „компрометиралата“ се пелена поне временно да се замени: памперса – с марля или обратното. Пелените да се поставят свободно, за да не претриват кожата. Ако е налице обрив, за този период е подходяща употреба на по-големи по размер памперси, които подобряват въздушния поток върху кожата.

 

Ако се ползват памучни пелени за многократна употреба, да се перат с подходящи за деца прахове за пране, да се изплакват обилно и детските дрешки да се гладят. Над тези пелени не трябва да се поставят найлонови гащички. Да не се ползват омекотители поради риск от алергизиране. Ако тези мерки не доведат до успех, трябва да се потърси помощ от дерматолог.

 

- Крият ли памперсите и други рискове за здравето на децата?

- Определено крият и някои други рискове, малко познати от хората, или игнорирани поради облекчението от употребата им.

 

Да започнем с факта, че памперсите добре попиват влагата и поради това в детето не възникват усещания за неудобство, като в същото време не получава сигнали за физиологичните си нужди. От една страна, това е добре, но, неизпитвайки неприятни усещания, детето не се обучава на самоконтрол върху уринирането. Така може да се стигне дотам, че детето да носи памперси едва ли не до 5-годишна възраст. В този смисъл памперсите могат да забавят развитието на естествените навици на децата.