Боряна Иванова-Огнянова е магистър фармацевт. Завършила е фармацевтичния факултет към Медицински университет – София през 2013 г. По време на обучението си придобива специалност по промишлена фармация. Интересите ѝ са насочени в областта на лекарствата, повлияващи хипертония, както и към грижите при пациенти с хипертония. Защитила е дипломна теза на тема: "Фармацевтични грижи при пациенти с хипертония и прехипертония". 

Преминала е през обучителен курс по хомеопатия, сертифициран от Европейската школа по клинична хомеопатия (ЕШКХ).

Има трайни интереси към лечебно хранене, диетологията и детското хранене, което показват и сертификатите ѝ от дистанционното обучение в два курса на университета Станфорд по въведение в здравословното хранене и детско хранене.


 

 - От къде идва интереса на един магистър-фармацевт към детското хранене и по-специално към захранването?

 

Виновник за тези мои интереси е синът ми. Като повечето млади майки с първо дете изпитвах огромен страх от времето, когато трябва да започна захранването на сина ми. В главата ми имаше хиляди въпроси и почти никакви отговори. Именно това беше моята мотивация да съм по-добре подготвена.

 

 - Защо захранването е кошмарът за почти всички млади майки и толкова ли е трудно? 

 

Страхът на майките е породен от незнанието и едновременно с това тоновете неподредена и хаотична информация, която има в интернет. Прочитайки няколко статии за захранването майките успяват да се объркат. А в кабинета на педиатъра почти никога не остава достатъчно време за консултация относно захранването поради огромната им натовареност. Комбинацията от неопитност и дезинформация е причината за това захранването да е един от най-големите страхове на майките.

 

А относно това дали захранването е трудно, бих казала, че това е важен етап от развитието на бебето и има няколко основни принципа, които трябва да се спазват. Всичко друго би могло да се прави спрямо мнението на майката и вкусовите предпочитания на бебето.

 

 - Как майките могат да се подготвят за захранването?

 

На книжния пазар могат да бъдат намерени книги, описващи целия процес на захранването от това кога бебето е готово за захранване, през това коя храна кога да бъде въведена до това каво означава "захранване, водено от бебето". В интернет също може да се намери качествена информация относно захранването, но е добре да се търсят достоверни източници, които разглеждат процеса на захранване от началото до края. Само така майките могат да придобият обща представа за това какво представлява захранването и какво се очаква от тях. Разбира се, най-ценна информация можете да почерпите от педиатъра си, стига да има достатъчно време.

 

 - Може ли да се обърка нещо при захранването и колко опасно може да бъде това?

 

Няколко са основните принципи при захранването, които трябва стриктно да се спазват. Всичко останало при захранването може да се преценява от майката.
Добре е кърмените бебета да се захранват около шестия месец, а бебетата на адаптирано мляко, около четвъртия, за да се избегне рискът от анемии.

 

Захранването със сокчета от втория месец е остарял метод, който не се прилага вече и би могъл да наруши нормалната функция на без това незрялата храносмилателна система на кърмачето.

 

Препоръчва се първите храни на бебето да са зеленчуци или каши, а не плодове, за да се избегне вероятността от отказ на по-малко сладките храни.

 

Количеството на изяденото пюре не е фиксирана стойност, детето не бива да се насилва да изяде точно определено количество или определена храна. Захранването трябва да става доброволно.

 

Въвеждането на различните групи храни се извършва по месеци, но те могат да варират при различните деца.

 

 - Ранно или късно захранване е по-добре?

 

Това може да се каже, че е един от основните принципи на захранването. От СЗО препоръчват изключително кърмените бебета да се захранват през шестия месец, а бебетата, които се хранят с адаптирано мялко следва да бъдат захранени след навършване на четири месеца. Бебетата, които са на кърма усвояват желязото в много по-пълна степен от колкото желязото, което е в адаптираните формули. Бебетата на изкуствено хранене са предразположени към анемии и поради тази причина захранването при тях трябва да започне по-рано и едни от първите храни трябва да са месата.

 

Всяко захранване по-рано от четвъртия месец е неоправдано и ненужно, бебешката храносмилателна система все още не е готова за прием на храни, различни от кърма или адаптирано мляко.

 

 - Какво ще кажете за "фингър фуудс" храните и важно ли е да се предлагат на детето?

 

Както става ясно от името им това са храни, които детето може да яде само с пръстчета. Тези храни са подходящи за бебета след седмия – около осмия месец. Важно е да предлагаме на детето храни, подходящи за хранене с пръсти, тъй като по този начин то развива фината си моторика, координацията си, а също така малкото се запознава с различните текстури на храната. Подходящите за възрастта "фингър фуудс" храни стимулират бебето да започне да дъвче и да усъвършенства дъвкателните си движения, а в последствие това подпомага и проговарянето. Така че предлагането на такива храни е важно за развитието на бебето и не бива да се отлага прекалено дълго във времето.

 

 - Какво е мнението Ви относно метода на "захранване, водено от бебето"?

 

Лично не съм го прилагала при нито едно от двете си деца, но съм използвала елементи от него на по-късен етап от захранването. Считам, че той има основен недостатък, който носи риск от недостатъчен внос на хранителни вещества. Но в никакъв случай не го отричам, тъй като той има и редица предимства като това детето да не се прехранва, ранно усвояване на самостоятелното хранене, подходящ е за злояди деца, които така имат свобода на избор на храна. И все пак е добре да се внимава как се храни детето, ако майката е избрала да захранва детето по този метод. Ако то приема голямо разнообразие от храни, включително месо, яйца, млечни продукти, няма поводи за притеснения. Но ако целенасочено отказва да приема цели парчета от дадена храна каквото е месото, да речем, е добре то да бъде предложено пасирано, за да не се лишава детето от важните хранителни вещества, които дадената храна осигурява.