Коликите при бебетата са една все още неразгадана „мистерия“. Те се проявяват главно с плач и неспокойствие при иначе здраво бебе. Преминават спонтанно до около 3-4 месечна възраст.


Бебето може би има колики, ако то е на възраст между 2 седмици и 5 месеца, плаче за повече от три часа на ден, за повече от три дни седмично в продължение на поне 3 седмици. 


Счита се, че те са физиологичен процес, тъй като не се наблюдават дългосрочни последици, а бебето иначе е в добро общо състояние. Коликите обаче са един труден период, както за детето, така и за родителите (особено ако това им е първо бебе). 

Причините за плач при бебето могат да бъдат многобройни. Те включват: глад, раздразнение, умора, при мокри пелени и други. Когато то има колики обаче, плачът е видимо „без причина“, характерно е, че настъпва обикновено по едно и също време на денонощието (най-често следобед и вечер). Той е много силен и продължителен, като може да започне и да свърши внезапно. По време на него бебето присвива ръце, крака и тяло, лицето може да се зачерви. То може да изпусне газове или да се изходи, което обикновено е съпроводено с временно облекчаване. 



Каква е причината за коликите?

Причините остават неизвестни. Счита се, че до около 40% от кърмачетата имат колики. Те се срещат в еднакъв процент при момчетата и момичетата, при кърмените и при хранените с адаптирано мляко. Ясно е, че при някои деца те протичат по-тежко и по-продължително в сравнение с други, но защо това е така до момента не е напълно изяснено. 


Съществуват различни теории, които обаче само частично могат да обяснят това състояние:

  • Тютюнопушенето на майката е една от възможните причини. Установено е, че деца на майки-пушачки страдат по-често от колики. 
  • Според друга теория в храносмилателната система на бебето настъпва бактериален дисбаланс. Няколко проучвания показват, че децата, страдащи от колики, имат различна чревна микрофлора в сравнение с останалите. Поради тази причина и пробиотичното лечение според тях може да подобри състоянието и комфорта на детето. 
  • Друго изследване установява дисбаланс между биологично активните субстанции мелатонин и серотонин в нервната система. При децата, страдащи от колики, нивото на серотонина е по-високо. Той предизвиква контракция на интестиналната мускулатура, което се съпровожда от болка. Постепенно бебето започва да произвежда мелатонин, който отпуска интестиналната мускулатура и тогава коликите се преустановяват. Това става на около 3-4 месечна възраст на детето. 
  • Според друга теория коликите се проявяват по-често при чувствителни бебета. През деня те са получили прекалено много стимули, които са претоварили с информация все още незрялата нервна система. Затова с наближаването на вечерта те стават неспокойни и започват да плачат поради претоварване.

Коликите сами по себе си не са опасни за бебето. Непрекъснатият плач и неспокойствие у детето може да има обаче сериозни последици. Такива са: прекъсване на кърменето, развитие на постродилна депресия у майката, синдром на „раздрусаното бебе“. Ето защо в някои случаи е необходима оказване на допълнителна помощ на семейството. 

 

Важно е да се знае обаче, че много състояния и заболявания могат да протекат по сходен начин. Затова трябва да се отдиференцира дали не е налице подлежаща причина за продължителния плач. Това може да е инфекция, гастроезофагеален рефлукс, фрактури на кости и други. Ако се съмнявате, че може да има друга причина за плача у детето, най-добре е да се консултирате с лекуващия му лекар.


Ако се потвърди, че се касае за колики, трудно може да се направи нещо друго освен да се чака. Терапевтичните и нетерапевтични средства за успокояване на детето обикновено се оказват неефективни. Затова се изчаква процесът да премине от само себе си, което се случва на около 3-4 месечна възраст.