Естествено е бебето да плаче, както естествено е да спи, да се храни и по-късно детето или възрастният човек да говори. Тази констатация обаче не помага, когато се касае за собственото ни дете. Проблемът изглежда сериозен, когато за първи път си родител и не можеш да откриеш начин да успокоиш новороденото...


Плачът е реакция, която показва нарушаване на комфорта на бебето. Понякога причините за това са очевидни, друг път изглеждат необясними. Например, плачът два часа след хранене обикновено е сигнал за изгладняване на новороденото. Ако е нахранено, но е било будно в продължение на същото време, много вероятно е да плаче от умора.
 

 


Към четвъртия месец плачът започва да става по-смислен и се използва от кърмачето като средство за комуникация – то плаче обикновено, защото изпитва дискомфорт или заради липса на внимание и скука. Именно в този период родителите разпознават какви са нуждите му по особеностите на плача.


 

NEWS_MORE_BOX



Ето някои опорни точки, които могат да са от полза:

 

  • Когато бебето е гладно, то плачът му е силен, рязък, постоянен, като сирена, която не стихва, докато не получи млякото си.

 

  • Обратно, когато мъничето е уморено, плаче безпомощно, тихо, с прекъсване. Тогава бебето е податливо на ласки и успокояване за разлика от друг път.

 

  • Когато е превъзбудено или му е скучно, то плаче най-тихо, хлипа. При възбудено състояние плачът може да прерасне в пронизително реване обаче, докато в добрия случай да премине в смях.

 

  • При дискомфорт, включително и когато бебето е раздразнено, звуците, които издава изглеждат неестествени, наподобява мрънкане, типично е повтарянето на звуци "у-а, у-а".

 

  • При болка бебето плаче силно и пронизително.