Често грижата за бебето до някаква степен се сравнява и с тази за домашните ни животни. Само че отговорностите са много повече. Нищо не пречи да започнем тренировката за бебе с осиновяването на котка или куче, но какво следва когато в дома ни дойде и бебето, което трябва да намери начин да съжителства с домашното ни/ домашните ни животно/животни?


Няма спор, че се налага известно планиране на някои детайли, но това не прави съжителството с бебе и домашен любимец мисия невъзможна. Затова е и добре да не подценяваме някои основни съвети, които да позволят мирно и безопасно съжителство.


За да вмъкнем идеята за бебе е добре още преди раждането на детето да видим как животното реагира на бебета, за целта може да поканим вкъщи наши приятели, които имат бебе или малко дете. Важно е да съблюдаваме реакциите и на двете страни постоянно.



Ветеринарни лекари дори препоръчват преди още да дойдете в дома си с новороденото бебе, да донесем от болницата неговото одеялце или чаршаф, така че домашното животно да свикне с миризмата му, дори още преди реалната среща.


За животните миризмата е много важна, по нея те много добре се ориентират за своите собственици.


Нормално е през дните, прекарани в родилното на домашния любимец да сте му липсвали доста, поради което още с отварянето на вратата те се хвърлят върху Вас. Затова се препоръчва да седнем с бебето на дивана или дори на пода, така че да позволим на любимеца ни да подуши „новодошлия гост“.


След т. нар. „запознанство“ може да позволите на кучето или котката да се сгушат до Вас, например докато кърмите или приспивате бебето.


Обикновено първите две седмици са период на свикване. Затова и е неподходящо оставянето на бебето без надзор, заедно с животното, колкото и добре да мислите, че познавате Вашия домашен любимец.


Кучетата често са непредсказуеми, макар и добронамерени, а котките обичат да скачат в леглото, за да се сгушват плътно до бебето.


Не напоследно място е и Вашата възможност да се справяте с изцяло новия и времезаемащ процес на отглеждане на бебе, заедно с разхождането по два пъти на ден на куче, например. Защото често собствениците си представят как бебето и животното си играят заедно, но това не отменя и редицата задължения, които си остават по отглеждането и на двете.


Колкото и добронамерено да изглежда животното и да мислите, че го познавате, все пак е добре някои породи да бъдат избягвани – такива са например доберманите. Но това важи и в случай, че след раждането или по време на бременността се замислите и за избор на животно. Специалистите не препоръчват и дребните лаещи кученца, които често могат да бъдат непредвидими. За предпочитане са по-спокойните породи като например лабрадорите.


На фона на редиците от съвети, основно значение има това домашният ни любимец да бъде здрав. Редовните прегледи при ветеринар са задължителни. Поставянето на ваксини, както и даването на противопаразитни средства профилактично за задължителни.


На около 2-годишна възраст детето вече може да бъде научено как трябва да се държи в близост до домашното животно, така че да си гарантирате по-голям успех с безопасността.


Важно е детето да знае добре, че периодът през който е добре да не закача любимеца – това е по време на сън и хранене. Най-добрият вариант е купичката с храна да се държи далеч от погледа на детето, тъй като то често може дори да посяга към непознатата за него храна.


Освен това кучетата може да хапят с цел да предпазят храната си от нежеланите „нашественици“ в лицето на малкото дете.


Важно е да се отдели време на детето, за да му се обясни, че не всички кучета или котки са като домашния любимец вкъщи, тъй като няkои могат да бъдат болни или да не бъдат толкова доброжелателни.


Децата имат склонност да провокират, а някои животни се поддават по-лесно на провокации в сравнение с други.


Библиография:
1.    The Baby Book; William Sears, Martha Sears
2.    https://theconversation.com/babies-and-pets-a-guide-for-new-parents-96494