Непосредствено след раждането в организма на новороденото настъпват съществени промени, посредством които то се подготвя за живот извън майчината утроба. Бебето трябва да се адаптира от състояние, при което то е напълно зависимо от майката за снабдяване с кислород и хранителни вещества, към състояние на напълна независимост. Това е процес, който отнема от няколко часа до няколко дни и засяга всички органи и системи на бебето. Най-съществени са промените обаче в сърдечносъдовата и дихателната система.

 

За извършването на адаптацията основно значение има поемането на първите глътки въздух от новороденото. При 90% от тях това се случва безпроблемно, около 9% се нуждаят от някакъв вид подпомагане, а при 1% се налага извършване на реанимационни мероприятия.


 

Какво се случва в сърдечносъдовата система?

Фетална циркулация. Съществуват няколко фетални структури, които са от изключително значение за извършване на кръвообращението на плода – предсърдна комуникация (форамен овале), артериален канал (дуктус артериозус) и дуктус венозус. Посредством тях се заобикалят нефункциониращите все още бели дробове, а оскигенираната кръв се пренасочва към жизненоважните органи – мозък, сърце, черен дроб.

 

Оксигенираната кръв от плацентата постъпва в плода посредством пъпната вена. Малка част от нея отива към черния дроб, а по-голямата част преминава през дуктус венозус към долна празна вена. Оттам тя се влива в дясно предсърдие и се пренасочва директно към предсърдната комуникация – форамен овале. Така тя заобикаля малкия кръг на кръвообращение и не попада в дясната камера, белодробната артерия и белодробните вени, а директно се насочва в лявото предсърдие. Оттам кръвта попада в лява камера и аорта и достига до мозъка и сърцето, доставяйки им кислород и хранителни вещества.

 

В дясното предсърдие се влива и горната празна вена, която носи деоксигенирана кръв (бедна на кислород) от горната част на тялото. Оттам тя се пренасочва предимно към дясната камера и белодробната артерия. В този случай малкият кръг на кръвообращение се заобикаля посредством другата специфична структура – артериалния канал (дуктус артериозус). Той свързва белодробната артерия и аортата, като през него преминава около 90% от кръвта от белодробната артерия. Останалите 10% достигат до белия дроб, където осигуряват метаболитните нужди на белодробната тъкан, без да се извършва газообмен поради нефункциониращите все още бели дробове.

 

Какво става след раждането?

С поемането на първите глътки въздух от новороденото белите дробове започват да функционират. Това се съпровожда с падане на високото съпроптивление в белодробното съдово русло и пренасочване на кръвта към малкия кръг на кръвообращение.

 

Повишеният белодробен кръвоток води до механично затваряне на предсърдната комуникация (форамен овале). Затварянето на артериалния канал отнема повече време, като процесът е свързан със спадане на белодробното съдово съпротивление, увеличаване на системното съдово съпротивление и покачване парциалното налягане на кислорода в артериалната кръв.

 

Отстраняването на плацентата води до спадането нивото на простагландините, което също подпомага затварянето на канала.

 

Клампирането на плацентата прекъсва кръвотока през венозния канал (дуктус венозус), водейки до изключването му от циркулацията.

 

Успешната адаптация на новороденото приключва с обособяване на двата кръга на кръвообращение – малък и голям. Така деоксигенираната кръв от тялото постъпва в дясното предсърдие посредством горната и долна празни вени, оттам преминава в дясната камера и белодробната артерия, оксигенира се в белия дроб и се връща в лявото предсърдие посредством белодробните вени. От лявото предсърдие кръвта преминава в лявата камера и аортата, от където кръвоснабдява всички тъкани и органи с оксигенирана кръв.

 

Някои патологични състояния в периода на новороденото могат да доведат до забавяне на този физиологичен процес и перисистиране на някои от феталните комуникации. Това се случва най-често при недоносените новородени.