След раждането настъпват съществени промени в организма на новороденото, посредством които то се адаптира за самостоятелен живот извън утробата на майката. 


С първите глътки въздух започва процесът на адаптация, който засяга всички органи и системи, но най-съществените промени настъпват в дихателната и сърдечносъдовата система – първата започва да функционира, а при втората се прекъсват феталните комуникации, така че да се обособи малък кръг на кръвообращение. В процеса на адаптация участват различни неврологични, биохимични, ендокринни каскади които настройват организма за новия начин на живот.


Как протича адаптацията в дихателната система?


В процеса на адаптация съществено значение имат белодробният кръвоток, производството на сърфактант и дихателната мускулатура. Поемането на първите глътки въздух е сложен процес, в който участват различни фактори – биохимични, неврологични, механични.

 

При клампирането на пъпната връв се прекъсва кръвотокът и съответно снабдяването с кислород на новороденото. Това довежда до спадане на парциалното налягане на кислорода, покачване на парциалното налягане на въглеродния диоксид и понижаване на рН. В резултат от това се дразнят хеморецепторите, които изпращат нервни импулси към мозъка и дихателния център, а те от своя страна – към дихателната мускулатура. Вследствие от това бебето поема първата си глътка въздух.


По време на раждането гръдният кош на плода се притиска в родовия канал. Това довежда до елеминиране на течността, която до този момент е изпълвала респираторния му тракт. Непосредствено след раждането натискът върху гръдния кош се прекратява, той се разширява, а въздухът навлиза в белия дроб поради създаденото негативно налягане. Въздухът „изгонва” останалата част от течността в белия дроб. Плачът също участва в процеса на адаптация – по този начин алеволите се поддържат отворени и оксигенацията се подобрява. 

 

Доносените новородени след раждането преминавят през няколко добре известни периода. При тях активността е различна, настъпват различни физиологични състояния и поведенчески промени, които продължават между 6 и 8 часа. 

 

  • Първите 30-60 минути е период на активност на новороденото. То е будно, сетивата са чувствителни, движенията са активни. В този период сукателният рефлекс е най-силен, затова и световните специалисти препоръчват кърменето да започне тогава. Поради обострените сетива се препоръчва и контактът кожа-до кожа с майката. Това стимулира лактацията, подобрява адаптацията на сърдечносъдовата и дихателната система, създава се добра връзка между майката и бебето. През този период бебето е тахипноично (диша по-учестено), тахикардно (с ускорена сърдечна дейност). Могат да се наблюдават и респираторни паузи, акроцианоза (посиняване на крайните участъци на тялото – ръчички, крачета). Може да е налице лек тираж, да се аускултират крепитации.
  • Следва период на неактивност. Той продължава около 2-3 часа. Тогава бебето е по-малко чувствително към външни стимули и спи непробудно. По време на този период се стабилизират жизнените показатели – сърдечната честота спада до около 140 за минута, а дихателната – до около 40-60 за минута. Кожата е розова, дишането е чисто и няма белези за респираторен дистрес и дихателна недостатъчност.
  • В следващите 4-6 часа след раждането бебето отново е активно. Наблюдава се повишаване на дихателната и сърдечната честота, но те вече остават в нормалните граници за здравото новородено.

Адаптационният период има съществено значение за новороденото. Необходимо да се познават специфичните му характеристики, за да могат рано да се установят нарушенията в адаптацията и да се вземат съответните мерки.