През последните сто години ние живеем с мисълта, че бактериите са лоши и трябва да се пазим от тях. Чрез хигиена се опитваме да предпазим себе си и близките си. Използваме различни дезинфектанти, антибактериални препарати, прекарваме времето си на закрито и пием антибиотици всеки път, когато се почувстваме зле.

 

През последните десетилетия обаче науката открива, че прекалено стерилната среда ни прави по-уязвими, а не по-устойчиви на болести. Знаем, че децата трябва да влизат в контакт с бактерии, за да изградят силна имунна система. Най-опасна за нас е липсата на полезни бактерии - коменсали и мутуалисти в микробиома ни, които участват във фината регулация на имунната система. 
Учените от Калифорнийския технически университет установили, че седем-осем кратното нарастване на автоимунните заболявания е свързано с липсата на добри микроби в червата ни. Войната с микробите е довела до нарушаване на разнообразието на микробиома. Поддържаме прекалена чистота, храним се със силно преработени, неекологични храни, живеем под огромен стрес и прекаляваме с употребата на лекарства.
 
За да поддържаме разнообразието от полезни микроорганизми в нас, е важно да възстановим контакта си с природата и околната среда. Да не се страхуваме да се изцапаме в ежедневието. 


 

Преди 150 години Пастьор създава своята теория, според която невидими бацили и вируси са причинители на болестите. Дотогава не се е знаело, че поддържането на чистота може да спаси човешки живот. По това време условията за живот в градовете са били доста нехигиенични. 

 

Мерките за чистота, които имаме днес са важни като миенето на ръцете, стерилизацията в болничните заведения и др. Но други са излишни и са резултат от параноята от микробите като например миенето на съдовете в съдомиялна. Шведско проучване показва, че миенето на съдовете на ръка намалява риска от екзема, астма, сенна хрема при децата в сравнение със дезинфекцията на чиниите в съдомиялна. 

 

Антоан Бешан, който е бил съвременник на Луи Пастьор, е имал различно виждане за микробите. Според него причината за заболяванията се крие в нарушения баланс между добрите и лошите бактерии. Ако има такъв баланс патогените не могат да се развиват. В крайна сметка неговата теория се оказва вярна. 

 

В началото на миналия век, когато мерките за хигиена в градовете не са съществували и е имало инфекциозни животозастрашаващи болести, е разбираемо, че хората са се страхували от микробите. 

 

NEWS_MORE_BOX

 

 

Днес обаче вманиачаването по избягване на мръсотията е стигнало крайности. Нашето желание да имаме чист дом, да ядем чиста храна и да спазваме лична хигиена е нормално. Но унищожаването на всички микроорганизми не е правилно решение. Днес имаме нужда от повече микроби, а не от по-малко. 

 

Контактът с полезни микроби ще подобри баланса в червата ни, като така ще се намалят опасните щамове и лигавицата на червата ще е защитена. Тези полезни бактерии не само ни пазят от вредните, но и подготвят имунната ни система да реагира адекватно. 

До преди няколко поколения беше нормално всяко семейство да има двор със зеленчукова градина и да е в непрекъснат контакт със земята и почвата. Днес това не е така и живеем много по-изолирано в градовете, в апартаменти без да имаме досег със земята. 

Децата също така не се оставят да се изцапат както едно време. Това се дължи на манията за чистота и използването на дезинфектиращи гелове и антибактериални кърпички. Вместо да играят навън, много деца стоят пред екрана вкъщи. 

Вече сме далеч от живота в хармония с дневния и сезонния цикъл, с контакта с почвата и земята. От това страда и нашият микробиом. Добрите бактерии изобилстват в природата. Контактът с почвата и микроорганизми от земята, от храната, от животните е полезен за нашето здраве. 

 

За да възстановите баланса на полезни микроорганизми е важно да: 

 

  • Консумирайте храни богати на пробиотици като кефир, кисело мляко, кисело зеле, ферментирали напитки и зеленчуци. Смята се, че една от причините за алергия към млякото и непоносимост към лактоза е, че пастьоризирането убива полезните пробиотици и ензими. Има данни, че консумацията на сурови или ферментирали млечни продукти е с по-добра поносимост. 
  • Приемайте суров мед и пчелен прашец. Сезонните алергии са резултат и от това, че не се прекарва достатъчно време на открито в контакт с цветния прашец. Суровият мед и пчелен прашец могат да намалят възпалението и да подобрят имунната функция,  да укрепят черния дроб. Проучване показва, че при 94% от пациентите изчезват симптомите на алергия, след като са приемали пчелен прашец. Така се създава естествено имунизиране от микробите в меда и прашеца в червата, като се помага на имунната система да се адаптира към околната среда. Важно да се консумира местен мед целогодишно и в сезона на алергиите е по-малко вероятно да има симптоми. 
  • Вземете си домашен любимец. Присъствието на домашен любимец подсилва имунитета и може да намали алергиите при децата. Изследване показва, че алергиите се понижават до 50%. Това е така защото животното пренася вкъщи различни микроби, които децата дишат или приемат чрез кожата. 
  • Плувайте в естествени водоизточници. Освен ползата от солената вода, в морето има и много полезни микроорганизми и бактериофаги. 
  • Ходете боси. Контактът със земната повърхност на тревата, пясъка помага да общуваме с милиарди микроорганизми. Ходенето боси ни „заземява“ чрез отрицателните заряди на земята. Обмяната на електрически заряди регулира биологичния ни часовник и циркаден ритъм и намалява нивото на кортизола – хормона на стреса. 
  • Поемайте микродози мръсотия. Почвените микроорганизми са полезни не само за растенията, но и за хората. Проучванията показват ползи при алергии, автоимунни болести, раздразнено черво, колит, стомашно-чревни проблеми, инфекции и др. Можем да ги набавим чрез консумация на храна от градината, която съдържа малко количество почва, чрез пробиотици с добавени почвени микроби, чрез добавки като шилажит (мумио) и др.