Електрическият ток намира широко приложение във физиотерапията. Промените в параметрите на тока може диаметрално да модифицират механизмите му на действие и наблюдаваните ефекти върху организма.

 

Най-общо, прилаганите с медицинска цел токове се разделят на ниско, средно и високочестотни. Като високочестотен се определя токът с честота над 100 хиляди херца. В тази категория е въведено допълнително подразделяне на токовете, отново в зависимост от това колко висока е честотата им.


 

Високочестотните токове се генерират в специални апарати и се прилгат от разстояние върху пациента. Изключение прави местната дарсонвализация, при която се използват специални електроди за въздействие върху тялото.

 

Относно физиологичните ефекти на високочестотните токове, запазена тяхна марка е образуването на ендогенна топлина в подложените на тяхното въздействие тъкани. Токовете с висока честота предизвикват финни трептения на молекулно ниво, при което се отделя топлина. Тази топлина се образува на различна дълбочина в тъканите като затоплящият ефект продължава и след прекратяване на процедурата.

 

Действието на високочестотните токове върху централната нервна система е седативно, а върху вегетативната-симпатиколитично, или, обобщено, тези токове са с релаксиращ ефект върху нервната система. Същото може да се каже и за ефекта им върху гладката мускулатура на бронхите, където към спазмолитичното се добавя и противовъзпалително действие.

 

Първата група високочестотни токове са т. нар. токове на д’Арсонвал. Местното им приложение се използва при болкови синдроми като невралгии, неврити, радикулити и др. Аналгетичният ефект се дължи на повишаване на прага на болката на кожните рецептори и на подтискане на предаването на болковите сигнали по нервите.

 

Процедурите са ефективни и при бавно заразстващи рани като декубитуси и трофични язви при диабет. Тук механизмът на действие е свързан с предизвиканото от ендогенната топлина разширяване на съдовете (вазодилатация), което подобрява трофиката на облъчената област. При съдиво спастични състояния като болест на Бюргер или синдром на Рейно вазодилатацията може да облекчи симптоматикатиката.

 

NEWS_MORE_BOX

 

В други случай ефектът върху кръвоносните съдове е тонизиращ и се прилага в лечението на варици и хемороиди. Понякога се търси и бактерицидния ефект на токовете на д’Арсонвал при третирането на инфектирани рани. Освен дирекно бактерицидно, антимикробното действие на токове се осъществява и по индиректен механизъм чрез повишаване на локалния кръвоток, стимулиране и ускоряване на фазите на възпалителния процес. 

 

Противопоказания за приложение на всички високочестотни токове са големи метални предмети в тъканите, имплантиран пейсмейкър, бременност, склонност към кръвотечение и др.

 

Ултрависокочестотните (УВЧТ) са втората група високочестотни токове. Те отново действат на принципа на образуване на едногенна топлина и насочено повишаване на обмяната в определени тъкани. Тяхното действие намира приложение в повлияването на разнообразни патологични процеси. Времето на въздействие е средно по 10-15 минути на процедура, а курсовете са с различна продължителност в зависимост от постигнатия резултат.

 

Облъчването на бъбреците с УВЧТ при остър и хроничен глумерулонефрит има вазодилататорен и противовъзпалителен ефект върху съдовете и като краен ефект подобрява диурезата и състоянието. От друга страна, облъчването на надбъбреците по естествен път стимулира производството на кортикостероиди и се използва в терапията на някои автоимунни заболявания.

 

Третата група високочестотни токове са сантиметровите и дециметровите вълни. Дециметровите вълни затоплят най-вече кръвта, лимфата, урината и паренхимните органи, респективно повлияват по-дълбоко разположени в тялото патологични процеси. Сантиметровите вълни изчерпват действието си на 3-4 сантиметра дълбочина от повърхността на тялото.

 

В обобщение, принципът на действие на всички високочестотни токове е свързан с образуването на ендогенна топлина. Последната има различен ефект върху отделните органи. Разликата между токовете е в честотата, която определя дълбочината на проникване в тялото и предпочитанието към определен тип тъкани-с повече или по-малко водно съдържимо. В този ред на мисли, приложеният ток се съобразява с вида на патологията и нейната локализация като вид тъкан и дълбочина в тялото.