Точковият масаж е един от най-опростените начини за въздействие върху биологично активни точки по тялото. В източната медицина той се нарича „амма“. Установяват се точки, в които при прилагането на определен по сила и продължителност натиск се води до обезболяващ ефект. Подобен тип механично дразнене се използва и в лечебния метод „шиацу“, използван в някои случаи вместо акупунктура, особено при пациенти при които има страх от игли или противопоказания за приложение на иглотерапия (туморни процеси, някои кожни заболявания, инфекции и други).


При точковия масаж се задействат различни механизми в организма – рефлекторни, неврохуморални, както и невроендокринни. По този начин се оказва регулаторно влияние върху различни отдели на нервната система, взависимост от избраната методика.


Основните методики са две – със седиращо и с възбуждащо действие. Колкото по-силно е дразненето, толкова по-силен е рецепторният потенциал. Това от своя страна води до нарастване на броя на импулсите, които достигат до централната нервна система.



Масажът спомага и за намаляване на съдържанието на млечна киселина в мускулите, както и извеждане на органичните киселини. По този начин се оказва благоприятно влияние върху мускулната умора. Ако масажът се прилага с твърде голям натиск могат да бъдат предизвикани неадекватни вегетативни реакции. Те се проявяват в покачване на кръвната захар и адреналина в кръвта. Възможно е стимулиране покачване на кръвното налягане.


Това е причината точковият масаж да изисква внимателно приложение с редуване на кръгообразни пресурни и линейни движения. Методично правилно извършеният масаж ускорява движението на лимфата и увеличава притока на кръв и хранителни вещества към тъканите. В случай че масажът се прилага твърде грубо – особено върху уплътнени лимфни възли, то ефектът е противоположен – болката се усилва.


Съществуват няколко начина за изпълнение на точковия масаж – мануален или ръчен и масаж, при който се използват помощни приспособления.


Мануалният масаж се изпълнява със страничната част на дланта, с един или няколко пръста на ръката. При използването на техниката „натиск“ или „разминаване“ е целесъобразно да се използва улнарната част на китката (от страната на малкия пръст).


От помощните приспособления най-често се използват ебонитови пръчки с полусферична или кръгла глава. Започва се от по-близките до тялото части – например бедрото и постепенно се преминава към по-дистални точки – на подбедрицата и стъпалото.


Техниките за точковия масаж са няколко – разтрива и поглаждане, кръгови движения, натиск, вибрация, движения по вертикална ос. Натискът в отделните точки трябва да бъде еднакъв – да бъде запазен един и същ до края на процедурата. По отношение на силата се равнява на 1,5-2 кг. Предизвиканите усещания са затопляне и отпускане на мускулатурата. Най-често се появяват в рамките на 2-3 минути от началото.


Масажът може да се използва при умора, с цел повишаване на мускулния тонус, като същевременно е много ефективен при централни спастични хемипарези и появилите се по-късно отоци по крайниците. Кръговите техники за масаж обикновено се прилагат след техниката разтриване и поглаждане.


Стимулиращите методики на точковия масаж използват предимно кръгови похвати и вибрация. През 20-30 упражнения се правят паузи. Броят на стимулираните точки варира между 10 и 15. Усещания като затопляне в третираната област са норма, но не и наличието на болкова симптоматика.


Методиките са потискане – седиране са с по-голяма продължителност от стимулиращите. При тях се прилага пресорна сила, която често достига над 35 кг, но обикновено силата на натиск е до 10 кг.