Използването на водата за терапевтични цели е било практика още в античността. От XIX век обаче лечението с вода се популяризира и в лечебните центровете и санаториумите в Европа под името „Терапия на Кнайп“.


Себастиян Кнайп е немски свещеник, който чрез методите си, които са били изключително иновативни за времето си, поставя началото на балнеопроцедурите и балнеолечението. Той вярвал, че всичко необходимо, което може да излекува всякаква „болежка“ се намира в природата, както и че препятствията по пътя на кръвта са основна причина за болестите, наблягайки на важността да се поддържа свободна циркулацията на кръвта.


Той проявява интерес към природните средства след като в края на следването си по теология и философия заболява от туберкулоза и лекарите не дават надежда за оздравяването му. Това става и причината да се отдаде на задълбочено изследване на водата и билките като комбинира познанията си за тях с подходящ хранителен режим и определени упражнения. Той вярвал, че ежедневните навици и околната среда са едно неразделно и балансирано цяло, в което водата, растенията, движението, храненето и хармонията са тясно свързани помежду си.



Водолечението на Кнайп включва преди всичко редуване на топъл и студен душ. Изстудяването и веднага след това сгряването на тялото и повтарянето на процедурата няколко пъти действа изключително енергизиращо. Част от терапията на Кнайп са и водните бани, упражнения във вода, водни компреси, лечение с пара и вътрешен прием на вода.


Кнайп също така препоръчвал четкане на тялото, което стимулира лимфната система и подпомага освобождаването от отпадъчните вещества на обмяната. При ставни проблеми и спастични болки на вътрешните органи (матка, стомах) Кнайп препоръчвал последователно седене в гореща и студена вана, но душът също има сходен ефект. Започва се с приятен топъл душ за около 2–3 минути, след което се намалява температурата, докато водата стане студена (отново за около 3 минути). Този режим на смяна може да се повтори още веднъж-два пъти.


Друг прийом за прилагане на терапията е потапяне във вана с топла вода (до тази на телесната температура) и докато се седи в нея – бавно се добавя студена вода за 15 минути, като температурата трябва да достигне до 15°C. След излизане от ваната се увивате в плътна хавлиена кърпа и се прави почивка един час. Тази вана е много отпускаща и има отношение към намаляване на стреса, безсънието. Освен това действа детоксикиращо, като елиминира токсини и оказва стимулиращо действие върху бъбреците. Ефектът може да се усили чрез прием на диуретични чайове – например липа или мащерка преди ваната.


Методът оказва цялостен благотворен ефект върху тялото, но основно повлиява стомашни проблеми, чести цистити, болезнена менструация, ставни заболявания и високо кръвно налягане (но не с екстеремно високи стойности, при които методът е противопоказан).


Днес терапията на Кнайп е част от предлаганите процедури в много СПА центрове с цел подсилване на имунната система, влиза в антистрес програми, за тонизиране, за укрепване на дихателната и сърдечносъдовата система, подобрява метаболизма и кръвообръщението.


Пълният курс на лечение продължава 4 седмици и може да включва други терапевтични методи като билколечение, кинезитерапия, диети и релаксация. Терапията на Кнайп може да се прилага и в домашни условия, съобразно индивидуалните особености и ситуацията. Тялото трябва да е винаги затоплено или разгрято чрез упражнения преди процедура със студена вода. Температурата в помещението трябва да е между 22 – 25 градуса и да не се седи на течение. Лечебните методи на Терапията на Кнайп трябва да се провеждат внимателно и под контрола на специалист, особено при диабетици, възрастни хора и бременни жени.