След прекаран инфаркт над 60% от хората отказват участие в програми за рехабилитация, дори тя да е насочена към подпомагане на кардиологичните функции. Водеща причина за това е притеснението на пациентите как физическите упражнения ще се отразят на състоянието им и на физическия дискомфорт, който изпитват. И тук на помощ идва Тай Чи – един от модерните методи от алтернативната медицина, посочван като най-благодатен за хората с прекаран инфаркт.

 

Тай Чи е метод за гимнастика, развил се в Китай, но набиращ широка популярност в целия свят, включително у нас. Състои се в изпълнение на характерни движения, придружени от специфични дихателни техники. Практикуването на Тай Чи е прекрасна опция след инфаркт, защото позволява навлизане с много леки упражнения и плавен преход към по-интензивни упражнения след набиране на достатъчно увереност у пациента. Физическото натоварване при Тай Чи може да варира от много леко до средно интензивно като единствено в ръцете на пациента е да модифицира натоварването.


 

Възможността Тай Чи да се наложи като алтернативен метод за рехабилитация и допълващо лечение след инфаркт е добре проучена от екип на университета „Браун“ в САЩ. Учените проследяват ефекта от Тай Чи при 30 физически слабо активни пациенти с инфаркт, отказали участие в стандартните рехабилитационни програми.

 

NEWS_MORE_BOX

 

След няколкомесечно практикуване на Тай Чи учените установяват, че методът е:

  • Безопасен и не води до противопоказни за пациенти с инфаркт ефекти;
  • Харесван от всички практикуващи го;
  • Много лесно изпълним в целия му вид;

 

Установено е, че Тай Чи носи физически ползи за подпомагане на сърдечните функции, но и помага за редуциране на стреса и възстановяване физиологичните процеси в тялото, влошени от сърдечната криза. Така лечебният подход е съчетан и с ефикано превантивно действие.

 

Тай Чи не може да постигне ползите, които предлагат класическите медицински методи за рехабилитация след инфаркт, но може да се прилага като ефикасно допълвано ефекта им средство или като алтернативен метод при хора, които по една или друга приична не участват в класически рехабилитационни програми.