Сънят отдавна не се свързва само с физическа почивка. Той има отношение към правилното протичане на метаболитните процеси в организма, синтеза на хормони, имунната система и синтеза на имунни клетки, както и редица други функции в организма.


За да се настрои за сън, организмът постепенно превключва от усиленото темпо за извършване на задачите за деня към постепенно забавяне активността на сетивните и двигателните органи. Според Аюрведа оптимален вариант е лягането рано вечер - преди 22 часа и ставането рано сутрин – но не по-късно от 6-7 часа.


След събуждане се препоръчва да се правят упражнения (добър вариант е йогата), заедно с практикуване на медитация. Важно за практикуващите принципите на Аюрведа е да бъдат будни за посрещане изгрева на слънцето - според тях сутрешното слънце зарежда тялото с най-много енергия от целия ден.



Най-доброто време за лягане е около 22 часа. Лягането след 24 часа не осигурява оптимално добър сън, дори и на сутринта да станете без аларма. Смята се, че между 23 часа и 1 часа е най-важното време за пълноценен сън. В този интервал се възстановява най-много от изгубената през деня енергия. До 3 часа се смята, че и емоционалната сила на организма се възстановява изцяло.


В Аюрведа видовете сън се разделят на две групи – сън със сънища (свапнавастха) и състояние на дълбок сън (сушуптавастха). При първия подсъзнанието остава активно и продължава да мисли, макар и несвързано. Това не е дълбок сън, поради което организмът не си почива. Тази фаза има отношение към изграждането на спомени.


Втората фаза, която е на дълбокия сън – спират всички сетивни дейности в тялото и ума. Дори и краткият дълбок сън оказва изключително ободряващо влияние върху организма. За да навлезем в този дълбок сън, е необходимо не само тялото ни да бъде уморено, но и умът спокоен (без ангажиране с чувства на гняв, страх, тъга, притеснение и напрегнатост).


Когато дълбокият сън не е достатъчен, се разиват редица нарушения както на физическо ниво, така и в умствена насока.

 

NEWS_MORE_BOX


Според Аюрведа е важно ограничаването на съня през деня – до 20-30 минути. Честите и дълги дрямки през деня (най-често следобедните часове) могат да доведат до главоболие, лошо храносмилане, сънливост, умора, нарушена памет и концентрация и не на последно място повишена уязвимост на имунната система. Взетата през деня по-дълга почивка за сън нарушава нощния сън.


Изключения, при които дрямката през деня е дори препоръчителна са летните месеци, когато нощта е по-къса, след усилено умствено напрежение, консумация на алкохол, по време на пътуване и други.


Храносмилането и сънят са наразривно свързани помежду си. По-ранната вечеря оставя достатъчно време за смилане на храната и последващият я процес на усвояване. Консумират се само леки и лесносмилаеми храни, препоръчително е и добавянето на бавна разходка след вечеря. По този начин се подпомага храносмилането и се осигурява по-спокоен сън.


Аюрведа разделя хората според вида на съня им на три групи. В първата група са лица, които се събуждат през нощта и след това трудно заспиват до сутринта. Втората група са заспиващите трудно, но спящи непробудно през нощта и третата група – са тези, които рядко се оплакват от проблеми със заспиване и безсъние.


Основното правило при препоръките за добър сън е лягането да бъде около или малко след залез слънце, а събуждането – около и по време на изгрева. От съществено значение е и спазването на режим – лягане и ставане в приблизително едно и също време. Така почивката е пълноценна на база на формиране на стабилна основа за работата на биологичния часовник.


В съвремието изпълнението на тези правила е все по-трудно, но дори при взимане под внимание на само част от тях може да се повлияе съществено върху подобряването на проблемите със съня. По аюрведични рецепти се произвеждат и медикаменти, които също имат своето място при лечението на проблемите със съня.