Хората, практикуващи метода на регресия, вярват в няколко много специфични и научно недоказани феномени. На първо място, това е прераждането на човешката душа. Според тях в сегашната си реинкарнация (re in carne - отново в плът) душата носи информационен и емоционален отпечатък от предишните си прераждания. Този отпечатък може да е позитивен, но може да се проявява и по негативен начин.

 

В тази привидно скрита памет практикуващите и търсещите регресия намират дълбок смисъл и обяснение на определени личностни качества, недостатъци, пречки, изпитания, взаимоотношения, повтарящи се негативни ситуации и развитие в области от живота, приемани за кармични.


 

Регресията е метод от алтернативната психология. Ясно е, че скептицизмът е пробладаващото обществено отношение към подобен тип тематики. Въпреки това, стотици хора в България се подлагат ежегодно на регресия. Връзка между медицината и регресията съществува. Някои биха я определили като тънка, други като фундаментална.

 

Основната идея на метода е чрез възраждане на спомени от предишни прераждания да бъде освободена човешката душа в сегашния си живот от тегнещо и неосъзнато натрупано напрежение, произхождащо от миналото. Напрежениетото може да се изрази като хроничен стрес, произтичащ от повтаряща се неудовлетвореност в личния живот, взаимоотношенията с другите и всякаква форма на открити и скрити комфликти във вътрешния и външния свят на хората.

 

Ето тук е връзката на регресията с медицината. Известно и научно доказано е, че стресът във всичките си форми е сред основните рискови фактори в отключването на разнообразна патология на човешкото тяло. Редица религиозни учения проповядват взаимообвързаността между душа и тяло. Илюстриращ пример в медицината са т.нар. соматоформни разстройства, при които психиката "разболява" тялото.

 

Припомяйки миналото, регресията изважда от подсъзнанието на светло всички психологически първоизточници на тревоги, определено поведение и напрежение в настоящето. По този начин, чрез себеосъзнаване и самоанализ, се постига освобождаване на личността от психологическия товар на миналото. Чрез регресия могат да се възстановят и спомени от детството и/или юношеството, които имат негативен отпечатък върху настоящето.

 

Регресията е последното стъпало в алтернативната терапия на хроничния стрес. Целта на метода не е да натоварва с излишна информация, а да освобождава съзнанието чрез себепознание. Регресията не е подходяща за хора с психически заболявания, както и за деца. Във всички случаи необходимостта от процедурата се установява от терапевта, въвеждащ съзнанието на клиента в регресия.

 

Регресията се осъществява при определени условия. Необходим е пълен покой на тялото на клиента. Релаксацията може да се постигне с различни методики, например техники от йога. Стаята трябва да е неосветена. Единственото сетиво, което трябва да функционира е слухът. Терапевтът въвежда съзнанието на клиента в хипноза, говори монотонно, безпристрастно, без да сугестира личността в регресия и записва чутото.

NEWS_MORE_BOX

 

Счита се, че мозъкът на личността в регресия функционира на алфа ниво. Алфа вълните са най-бавните мозъчни вълни и според някои учени имат отношение към телепатията. Повечето хора, преминали през регресия, споделят, че усещането е било силно, емоционално наситено и неразличимо от спомените и изживяванията им през сегашния живот.

 

Критиците на регресията като алтернативен подход в психологията посочват като основни недостатъци на метода липсата на обективни изследвания, доказващи феномена, както и възможността клиентът под хипноза да бъде манипулиран и да му бъдат вменени преживявания, които иска да приеме за свои с цел облекчение на настоящето.

 

Дори и в последното твърдение да има основание, е факт, че повечето хора, преминали през регресия са в различна степен психически отбременени и това все пак има отношение към подобряването на психическото и физическото им състояние.

 

В регресията се съдържа и едно много силно послание. Припомнянето на миналото и спомени, които имат отношение към настоящето, води до по-пълно осъзнаване на смисъла на всеки аспект от живота. В ера на амбиции и индивидуализъм, това показва, че не е необходимо човек да бъде много специфичен и пригоден спрямо социалната "норма" и очаквания, за да намира смисъл в живота и да се цени!