Процедурите с лечебна кал са познати още под името пелоидотерапия, идващо от гр. – пелос, което в превод носи значението на тиня, почва. Положителните им ефекти са били познати още от времето на Хипократ. Лечебните свойства се дължат на богатото съдържание от микроелементи, ензими и хормоноподобни вещества.
Какви са видовете процедури, които се прилагат според заболяването?
Основният метод на лечение се състои в т. нар. кални апликации. Тоест при локализиране на оплакването областта от тялото се намазва и увива със специален плат, който да осигури достатъчното проникване на полезните вещества през повърхността на кожата.
Ако оплакванията се локализират в поясната област се прави т. нар. лечебен пояс, ако са в областта на шията и врата – лечебна яка, при засягане на ръцете – лечебни кални ръкави, а в зависимост от това коя част от долните крайници е засегната се прилагат кални апликации под формата на гащета, панталони или ботуши.
Температурата на лечебната кал варира в зависимост от желания ефект, както и от заболяването на пациента:
- При остри възпаления или кръвотечения се прилагат атермични процедури, при които температурата е 1-2 градуса.
- При пациенти с нарушения във функцията на вегетативната система се прилага хипотермична процедури с температура 25-36 градуса.
Обикновено всяка процедура трае в рамките на 20-30 минути, като в случаите, в които пациентът се оплаква от рязко настъпило влошаване на общото му състояние, терапията се преустановява. Различните заболявания изискват различен брой процедури, но средно до постигане на добър ефект се изискват поне 10-12 на брой. Те могат да се извършват последователно всеки ден, както и през няколко дни.
След всяка процедура, пациентите си вземат душ или вана, но без използването на сапун или други измиващи средства, които биха отмили получилата се солева покривка на кожата.
Прилага се и т. нар. Египетски метод, който се състои в намазване на тялото с лечебна кал, след което пациентът се оставя на слънце, докато калта засъхне изцяло. Идеята на този метод е, че при загряване на кожата, порите се отварят и полезните вещества навлизат по-лесно през нея.
Съществуват т. нар. кални вани, за които е характерно смесването на различни съотношения кал и вода (1:3, 3:1, 1:1). След приготвяне на разтвора тялото се потапя до раменете или до кръста. А в някои случаи само крайниците. Тази процедура може да обремени нервната и сърдечносъдовата система, затова предварително е важно да бъде уточнено дали болният страда от заболяване, засягащо тези две системи.
С предварително стерилизирана кал се правят и т. нар. кални тампони, които се поставят във влагалището или ректума. След престояването им от 30-40 минути се прави промивка.
Налагането на лапи и компреси също се прилага често. Освен това за по-бързо и ефективно проникване на полезните вещества се прави калелектрофореза – под действието на електрически ток йоните на различни микроелементи навлизат в кожата по-лесно.
Освен значителното количество полезни свойства за организма, терапията с лечебна кал има и някои противопоказания – ако пациентът страда от някаква инфекция в момента или е в остър стадий на хронично протичащо заболяване.
Освен това злокачествените заболявания също не са показани за лечение с пелоидотерапия.
Само някои заболявания на сърдечносъдовата система са противопоказани за терапия с лечебна кал. Някои от тях са декомпенсирана форма на сърдечна недостатъчност, нестабилна стенокардия, както и хипертония 3-та степен.
Някои заболявания на щитовидната жлеза, като тиреотоксикозата, също за противопоказани. Лечението на бременни и малки деца също е спорен въпрос.
