Масажът като лечебно u профилактично средство се е използвал още от праисторическите хора. Древните лечители също го прилагали за терапия. Масажните техники се прилагат не само в съвременната медицина, но са били част от методите и на народната медицина. Днес, с напредъка на науката, този метод на лечение не само че не е отвърлен или забравен, а напротив - все повече се развива и се изгражда върху базата на старите лечебни традиции и същевременно се обогатява от научните достижения на неврофизиологията.


В древна Елада масажът е бил средство не само за лечение, но и за закаляване и повишаване боеспособността на боиците. В суровия дневен режим на спартанските воиници масажът е бил задължително прилаган, като военачалниците са имали масажисти роби, а воиниците са го прилагали един на друг. Този масаж може да се приеме като началото на спортния масаж.


Терапията с масаж няма страничните ефекти на фармакотерапията например - не интоксикира, не алергизира, не води до привикване и зависимост. Важно е да се отбележи, че не трябва да се приема като алтернативна медицина, а като част от физикалната и рехабилитационна медицина.



Масажът предизвиква механично дразнене не само върху кожата, а също и върху останалите тъкани, достъпни за масажното действие - подкожна тъкан, фасции, мускули, периост, а при някои случаи и върху вътрешните органи.


Кои са положителните ефекти на масажа?

Най-непосредствената и елементарна реакция от прилагането на масаж е местното механично действие - разнасяне на тъканни течности (добро повлияване при отоци), разтягане на кожата – съответно имащо отношение към изглаждането на белези.


Основното действие на масажите е рефлекторното - рецепторният апарат приема дразненето и изпраща импулси по сетивни пътища до централната нервна система. Например под влияние на масажа кожата се зачервява рефлекторно, мускулатурата се тонизира или релаксира в зависимост от техниката, но в рамките на даден сегмент се повлиява и определен вътрешен орган.


Друго важно свойство на масажа е хуморалното действие - механичното дразнене на тъканите води до продукция в тях на биологично активни вещества, имащи изразен физиологичен ефект непосредствено върху тъканите, от които са отделени, а попаднали в кръвта и лимфата се разнасят по целия организъм.


С редица изследвания се установява стимулирането на белтъчен механизъм, с каскада от реакции, които водят до стимулиране образуването на антитела и съответно доказване на положителния ефект на масажа върху имунната защита на организма.


През последните години обезболяващият ефект на акупунктурата, респективно и на масажа, се обяснява с продукцията на неврохимически вещества, притежаващи морфиноподобно действие, получили названието ендорфини (ендогенни морфини). Дразненето на сетивните нерви, провеждащи болката, води до отделяне в хипофизата на ендорфини, които блокират проводимостта на болевите нервни импулси от гръбначния мозък към главния мозък и имат силно обезболяващ ефект.


Под влиянието на масажните техники са налице различни промени в тялото - мускулите реагират с промяна на тонуса, съдовете – с вазомоторни реакции, жлезите - със секреторна функция. В зависимост от това дали рефлекторната дъга ще се затвори на ниво гръбначен мозък или кората на главния мозък, рефлекторните реакции са различни по сложност.


Многократното повторение на дразненето оформя пътя на рефлекторната връзка - тя става по-трайна, по-стабилна и се утвърждава като условен рефлекс. При масажа обикновено в рефлекторната дъга се включва и вегетативната нервна система. Тъй като последната инервира вътрешните органи, съдовете и жлезите, чрез масажа може да се предизвикат разнообразни рефлекторни реакции и в тях.