В източната медицина се смята, че акупунктурата е в пряка връзка с т. нар. обгаряне и затопляне на биологично активни точки. За това говори и името на метода – чжен цзю от чжен-игла и цзю-обгаряне. Обгарянето представлява въздействие върху зоните на кожата с лечебна цел, посредством топлинни, химични, растителсни, лъчисти или други фактори до получаване на изгаряне I степен.


Различават се два начина за обгаряне на точки – пряко и непряко, като за тази цел се използват пелинови конуси или пури. При прякото обгаряне се поставя върху кожата тлеещ пелинов конус. Този вид рефлекторна терапия се нарича мокса или моксатерапия.


През последните години все по-широко се използва електрообгарянето. Електротоплинните излъчватели имат приспособления за точково въздействие и са с температура по-висока от 45 градуса.



Пелиновите пури или цигари, наричани още мокси са тънки цилиндри от хартия, които се пълнят с листа от пелин. Дължината им варира между 10 и 20 см., а дебелината между 10 и 20 мм. Обработеният пелин може да бъде обогатяван и с различни лекарствени вещества, както и добавяне на аромати.


При използване на мокси температурата на върха на пурата се повишава бързо, за разлика от пелиновите конуси, които едва след като почти са изгоряли болният започва да изпитва чувство на затопляне.


Преди започване на нагряването е необходимо време – в рамките на минута целият преден край на пурата да обгори и да се образува огнена полусфера. След което се започва процедурата.


Методите за провеждане на „обгарянето” са три вида – стабилно топлинно затопляне, кълвящо и заглаждащо затопляне. Първият метод (стабилно затопляне) представлява задържане на запалената мокса в последователни биологично активни точки в рамките на няколко минути. Самата пура се поставя на разстояние 1-1,6см от третираната точка.


Другият метод е на „кълвящите движения”, които представляват приближаване и отдалечаване на пурата с честотата един път в секунда.


Третият метод – с поглаждане е открита случайно от проф. Чжу Лян през 1954 г. Представена е при пациент с невродерматит, обхванал обширна част от кожата. Тлеещият край на цигарата се доближава на разстояние 1-1,6см от кожата и внимателно се придвижва по увредените участъци. Цигарата се придвижва по паралелни линии, а продължителността на процедурата е в рамките на 10-12 минути.емтодът се препоръчва още при атопичен дерматит, екземи, атонични рани и други.


Както при акупунктурата, така и при обгарянето се различават два начина за въздействие – възбуждащ и потискащ.


Възбуждащата методика се осъществява посредством непрекъснато периодично затопляне („кълвящо”). Продължителността е в рамките на 1-2 до 5 минути. Методът е подходящ при периферни вяли парези. Може да се комбинира и с иглотерапия.


Потискащият ефект се постига с методиката стабилно затопляне. Продължителността е значително по-голяма – 5-10 до 20 минути. Прилага се при лечение на неврози, дискинезии на жлъчните пътища, артралгии, моно- и полиартрити, както и артрози.


Своеобразен метод за топлинно въздействие на биологично активни точки е използването на акупунктура в съчетание със затопляне на иглата с пелинова цигара или пелинови топчета.


В началото иглата се въвежда в избраната точка, след което в горния ѝ край се поставя чашка, над която се закрепва пелиново топче и се запалва. При липса на такива се използват пелинови цигари, с които се затопля държача на въведената в точката игла. Добри резултати са налице при радикулити, дължащи се на дискова херния. Периодични топлинни въздействия се препоръчват при усложнения след неврит на лицевия нерв, както и спастична хемипареза след прекаран мозъчен инсулт.