В балнеотерапията се прилагат минерални води с лечебна и профилактична цел. Ефектите от приложението им може да се проявят непосредствено след процедурите или да са отдалечени във времето.

 

У нас са известни над 200 хидроминерални находища.


 

Произходът на минералните води е най-често дълбоко от земните недра. Техният минерален състав носи паметта на преминатите земни пластове и съдържа освен разтворени минерали и газове, придаващи допълнителна специфичност на водите. В повечето случаи температурата на последните не надвишава 100 градуса.

 

Класификацията на водите се извършва на базата на преобладаващото в тях количество разтворени йони и газови молекули. Сред най – често срещаните газове с лечебно действие са въглеродният диоксид, сероводородът и радонът. Последният се получава от разпадащи се радиоактивни скали, през които преминава минералната вода.

 

Три са начините на приложение на минералните води.

 

При външно приложение прицелният орган е кожата. Комбинираните въглекисело - серовъглеродни бани подпомагат киселата реакция на потта и нейното защито бактерицидно действие. Други минерални съставки увеличават кръвотока на аплицирано място и реализират трофичен и регенераторен ефект.

 

Незначителна част от минералите имат способността да проникват през кожата и да оказват системно влияние върху цялото тяло. В повечето случаи, обаче, минералните съставки активират отделителната функция на кожата по отношение на токсични продукти и отпадни вещества.

 

При кожното приложение по-изразено е неспецифичното локално въздействие на водата. Питейното и приемане е с ефекти, концентрирани основно върху гастро- интестиналния тракт и с по-значително влияние върху целия организъм поради попадането на част от минералите в кръвното русло.

 

Под питейно лечение и профилактика с минерални води се разбира продължителното им и точно дозирано пилагане. При минерализация на водата по – голяма от 500 мг соли на 1 литър вода, допустимото максимално количество за пиене на ден е 24 милилитра на килограм телесно тегло.

 

Последният разпространен начин на приложение е инхалаторният. Тук основно значение имат тези съставки от водите, които могат да преминат в газообразно състояние. Органът, който е подложен на най-силно въздействие в случая, са белите дробове.

NEWS_MORE_BOX

 

 

Важен параметър на този вид балнеотерапия е температурата на газовете. За предпочитане е аерозолите да са с температурата на тялото. Горещите смеси предизвикват изгаряния, а студените индуцират подуване на лигавицата на дихателните пътища и повишаване секрецията на мукус.

 

При голяма част от хората между третата и осмата процедура се проявява т.н. лечебна балнеореакция. Тя се характеризира с мнимо влошаване на състоянието на пациента. То е резултат от лечебното действие на активните съставки на минералната вода. Продължителността на балнеореакцията е различна, но най-често се задържа от 2 до 4 дена. 

 

Лечебната балнеореакция трябва да се разграничава от истинското влошаване на състоянието, особено при неправилно дозиране на минералната вода при питейното и приложение.

 

В България се срещат и петте класа минерални води. Те намират приложение в профилактиката и лечението на широка гама от заболявания и състояния.