За мануалната терапия и безболезненото лечение на заболявания на опорно-двигателната система чрез концепцията „Мълиган“, за puls.bg разказва Христо Александров -кинезитерапевт в Национална многопрофилна транспортна болница "Цар Борис III"-София.
Мануалната терапия (от латинската дума „manus” – ръка) е област от медицината, която се занимава с лечение на заболявания на опорно-двигателния апарат и свързаните с гръбначния стълб патологии на периферната нервна система, каквито са дископатиите, артрозни, травматични промени на крайниците, невралгиите от различен характер, болки във врата и др.
Мануалната терапия, както и всеки един раздел в медицината, е претърпяла доста промени в своята еволяция. Лечението на мускулно-скелетни травми и проблеми се е развило от прилаганите в миналото лечебна гимнастика и упражненията до най-съвременните специализирани техники, които се прилагат от терапевтите.
Характерно за мануалната терапия е, че в основата и е залегнало извършването на нормални, физиологични движения, при които се оказва влияние върху даден сегмент на гръбначния стълб или други стави в човешкото тяло.
Една от най популярните концепции в мануалната терапия е т.нар. концепция «Мълиган», развита от новозеландския физиотерапевт Браян Мълиган през 80-те години на ХХ век.
Концепцията се състои от специализирани техники прилагани от физиотерапевта, съчетани с нормални, физиологични движения от страна на пациента. Поради ефективността на концепцията и факта, че не изисква особени усилия и натоварване от страна на пациентите (тъй като всички извършвани движения са естествени за тялото), тя се прилага успешно в целия свят вече повече от 30 години.
Част от тези техники се наричат SNAGs (подържани естествени апофизеални плъзгания) и MWMs (мобилизации с движения).
SNAGs се прилагат често за болки и проблеми в шийната, лумбална област на гръбначния стълб. SNAGs техниките включват подходящи плъзгащи движения в определени части на гръбначния стълб, извършвани чрез мобилизация. Тези плъзгащи се движения се подържат до връщане на сегмента до изходяща позиция. Например при болезнени извивки, наклони в шийния отдел на гръбначния стълб. Мобилизационният натиск следва болезненото движение. Очакваният ефект при правилно приложение е болката да изчезне или да намалее значително.
MWMs техниките са подходящи и се прилагат в различни стави на човешкото тяло – пръстите на ръката, китка, лакът, раменна става. Основна разлика с техниките за гръбначния стълб (SNAGs) е, че мобилизационния натиск е в различна посока на болезненото движение. И двете техники се прилагат при болка и ограничен обем на движение.
SNAGs, както и MWMs се използват и прилагат при положение на тялото или сегмента, при което тежестта на сегмента или тялото действа активно, т.е. при положение, в което тялото се натоварва. По този начин лечението и е насочено и се прилага в режим, който предизвиква болкова симптоматика. Този момент различава класическата мануална терапия от концепцията Мълиган. В класическата мануална терапия тялото е в облекчена изходна позиция и без движения.
В годините на приложение техниките, прилагани в мануалната терапия търпят своето развитие и се усъвършенстват, за да могат да намерят приложение във всички части на гръбначния стълб и различни стави.
При прилагането на техниките всеки терапевт е длъжен да се съобрази със състоянието на пациента и с основните противопоказания за приложението на мануалната терапия.
Поради факта, че не се прилагат лекарствени средства, а движенията са напълно естествени, концепцията Мълиган е подходяща за почти всички пациенти, независимо от възрастта, включително бременни жени и хора с хронични заболявания.
Противопоказания за прилагането на този тип мануална терапия са туморни процеси в гръбначния стълб, костите.
Основно правило при концепцията Мълиган е, да не се предизвиква болка при прилагането на техниките, независимо къде се прилагат дали по гръбначен стълб или други стави на опорно двигателния апарат (раменна, колянна, тазобедрена стави).
Преди да започне самата терапия, специалистът оглежда и изследва ставата или гръбначния стълб, за да установи има ли някакъв двигателен дефицит (невъзможност да се извършва определено движение) или болка .
В зависимост от проблема и общото състояние на пациента, терапевтът преценява точно коя от техниките е най-подходяща и съставя план на лечението.
По време на терапията специалистът извършва подходящите плъзгащи движения в даден сегмент на гръбначния стълб или периферна става, като се следи движението да не причинява болка на пациента. Болковият симптом е индикация, че терапевтът не е намерил правилния план на лечение, правилния вид техника, точния сегмент на гръбначния стълб или, че техниките не са показани за този проблем.
