В хилядолетната си еволюция хората са се приспособили към условията на земята. Един от основните климатични фактори е слънчевата светлина. При продължително лишаване на организма от излагане на слънчеви лъчи се развива слънчев „глад“.


Т. нар. слънчев „глад“ се наблюдава най-често при работещите в мини, тунели или предприятия с изкуствена светлина. Лишени от достатъчно излагане на слънчеви лъчи са и живеещите в по-северно разположените страни.


В големите градове със значително замърсяване на въздуха също е налице ограничаване на слънчевите лъчи, които достигат до земната повърхност. Друг фактор, който е от значение е прекарване на основното време от деня в затворени пространства. А голяма част от слънчевите лъчи не проникват през стъклените прозорци.



За нашата страна, отчитайки климатичните условия може да се говори за частично слънчево гладуване, основно през есенно-зимния сезон. При мащабно проучване на българската популация се установява, че масово населението страда от недостиг – хиповитаминоза на витамин Д. Всеизвестен факт е, че той се синтезира под въздействието на слънчевата светлина.


Слънчевото „гладуване“ води до намаляване на съпротивителните сили на организма. Най-честите изяви са респираторните (дихателните) инфекции, които се повтарят през кратки периоди от време. Намаленото слънцегреене понижава още работоспособността, води до по-бързо настъпване на умора и повишена раздразнителност, влошава се съня и се повишава нервната възбуда.


Най-добрата терапия за т. нар. слънчев „глад“ са слънчевите бани. Те могат да се правят както на планина, така също на море или местности извън града. При невъзможност за посещение на изброените, вариант е дори провеждането им в парка, както и на балкона.


Слънчевите бани могат да се разделят на общи – на цялото тяло и частични – експозиция на части от него. Така например за умерените ширини, към които се причислява и нашата страна, в рамките на 15-20 минути ежедневно излагане на слънце на подбедрите и предмишниците е достатъчно за синтеза на необходимата дневна доза витамин Д.


Най-широко разпространената процедура е подпраговото облъчване – излагане на слънце. При него постепенно се формира пигментация, без да е налице изгаряне.


Слънчеви бани със слаб интензитет се провеждат в ранните сутрешни часове или привечер. Тези с умерено излагане на слънчева радиация се провеждат в часовете между 9 и 10 часа, както и между 15-16 часа. При необходимост от интензивно слънцегреене се провеждат слънчеви бани в часовете около обяд – между 11 и 13 часа.


Добре е слънчевите бани да се редуват и съчетават с няколкократни къпания или водни процедури (обливания, душове). По този начин се намалява вероятността за прегряване – например топлинен удар.


Показани за хелиотерапия са работещи в условията на липса на слънчева светлина – например в мини. Също така бременни и кърмачета – с цел профилактика на рахита. Препоръчва се още при често боледуващи деца, в грипния сезон, както и при наличие на обща слабост, преумора, пролетна умора и други.


При деца до 3-годишна възраст и лица над 55-60-годишна възраст препоръките са за щадящ режим на хелиотерапия.


Противопоказания за хелиотерапия са заболявания в остър стадий, склонност към кръвотечения, както и наличие на доброкачествени и злокачествени тумори.


При пациенти с изразено изтощение, ниско тегло също не се препоръчва. Противопоказани са пациенти с определени заболявания на щитовидната жлеза (например тиреотоксикоза), автоимунното заболяване лупус, поради фоточувствителност, както и при наличие на слънчева алергия.


Някои медикаменти, както и билки могат да предизвикат повишена слънчева чувствителност. Пример е приемът на чай или билкови таблетки с екстракт от жълт кантарион. Освен това, ако се употребяват етерични масла - локално върху кожата е подходящо предварително да се информираме за съществуващата възможност от предизвикване на фоточувствителност.