Хелаторната терапия или лечението чрез хелация представлява свързването на някои тежки метали и/или минерали, като целта е извеждането им от организма, без да позволяват взаимодействието им с различни тъкани, водейки до тяхното увреждане.


За целта се използва съединението етилен-диамин-тетра-оцетна киселина. Представлява синтетична аминокиселина, която е синтезирана през 1930 г. за целите на индустрията като вещество, предназначено за отстраняване на минералните отлагания по машините. По-късно се прилага в хранителната промишленост като консервант, а в клиничната лабораторна практика в началото започва да се прилага като противосъсирващо средство.


За първи път синтетичната аминокиселина е приложена при хора около 1950 г. Целта е била отстраняване на излишното количество олово при пациенти с интоксикация. Поради по-големия афинитет на тежки метали към съединението се образуват и по-силни връзка в образувалия се комплекс, който позволява извеждане на оловото от тялото, без да е налице увреждащо въздействие върху тъканите. Аминокиселината свързва и някои минерали - калций, желязо, цинк, мед, манган, поради което по време на хелаторното лечение се налага приемът на добавки с изброените елементи.



Приложението на хелаторните молекули може да бъде по няколко начина. Най-често се прилага инфузионно (чрез венозно вливане) или орален прием – през устата. По-рядко се прилага под формата на мускулни инжекции. прието органично съединение, което притежава хелаторни свойства.


Проучвания върху хелаторната терапия установяват на по-късен етап, че е налице понижаване нивото на холестерола при прилагане на лечението върху пациенти с интоксикация. През годините след откриване на метода излизат съобщения за повлияване на метаболитни нарушения като порфирия, както и облекчение на симптомите при пациенти със склеродермия.


Аминокиселината е прилагана още при пациенти с коронарна болест на сърцето, както и при някои ендокринни заболявания, протичащи с повишено количество на калция в кръвта (свързано с функцията на паращитовидните жлези), както и при дигиталисова интоксикация, следствие лечение на аритмии.


Стабилността на образуваната връзка е от съществено значение за успеха на хелаторната терапия, тъй като, ако тя е слаба, други съединения могат да я разрушат.


През последните години проучвания върху терапията доказват, че при пациенти, които са били подложени на лечението са отчетени по-малко депресивни епизоди. Освен това е налице подобряване на концентрацията и паметта. Изследователи в областта свързват тези резултати с подобряване на цялостното клетъчно хранене, в резултат на подобряване на циркулацията и очистване от различни токсини, освен тежките метали.


Страничните ефекти на терапията са свързани основно с вида на приложение, като най-често са отчитани при венозните вливания. Отчетени са били главоболие, особено при пациенти с ниска кръвна захар. Кожни раздразнения основно при пациенти, при което е бил открит дефицит на витамин В6. Диария е била наблюдавана изключително рядко, а стомашен дискомфорт и гадене с позиви за повръщане – основно при пациенти с В6-хиповитаминоза.


Чувство за изтръпване и крампи са били отчетени при пациенти, които не са набавяли в достатъчно количество магнезий, както и още в началото на терапията са били с поднормени нива на микроелемента в кръвта.


При орално приложение на хелаторния агент нежеланите реакции са значително по-рядко. Налице са лека отпадналост и мускулни схващания, значително по-рядко гадене и стомашен дискомфорт.


При всички пациенти е задължителен приемът на хранителни добавки, които включват както витамини – С, В-комплекс, така също и макро- и микроелементи - калций, цинк, магнезий, мед, манган, селен и други.