Качественият състав на въздуха има пряко влияние върху здравето не само на белите дробове, но и на цялостния организъм. Все повече се обсъжда замърсяването на атмосферния въздух и влиянието на този фактор върху продължителността на живот.


Преди повече от 150 години полският лекар – д-р Феликс Боцковски отваря първия прототип на подобен вид стая в солна мина. В началото се използвал терминът спелеотерапия от гръцки – spelaion, което в превод означава пещера. Лечебният ефект се дължи основно на диспергиран във въздуха натриев хлорид, който оказва, освен антибактериален ефект, и хипоалергичен.


Проучванията в областта нарастват, поради придобиващият все по-голяма популярност метод.
Халотерапията навлиза с изявени темпове през последните години. Като в градовете расте броят на центрове със солни стаи, които предлагат услугата. Наричан шеговито „оазис на градската пустиня” халотерапията представлява вид „надземна” форма на спелеотерапията, която се е прилагала преди по-малко от два века.



Наименованието на процедурата идва също от гръцки – halos, което в превод означава сол. Терапията се използва не само за заболявания на дихателната система, но и засягащи още нервната система, кожата и други.


В солните стаи се пресъздават изкуствено условия, които се доближават до тези в солните пещери. Използват се генератори, които осигуряват разпръскване в средата на суха сол под формата на аерозол – микронизирани частици натриев хлорид. Като първото устройство за халотерапия е създадено и вкарано в употреба в Русия, през 1985 г.


Стаите, в които се провежда терапията са покрити с дебел слой каменна сол – не само по стените, но и по тавана и пода. Влажността и температурата, които се поддържат също са от значение. Влажността е в границите на 40-60 процента, а температурата между 20-25 градуса.


Времето, за което се провежда процедурата се определя от възрастта на пациента. При малки деца – под 12-годишна възраст се препоръчва диапазонът да бъде от 20 до максимум 30 минути. За разлика от това при възрастни престоят може да варира между 40 и 50 минути. Друг фактор, който има значение за броя на извършваните процедури е типът на заболяването – клиничната картина, стадият. Между процедурите се препоръчва да се прави почивка – най-често 1-2 дни. По време на престоя е необходимо пациентите да дишат спокойно, като паралелно с това могат да извършват приятни за тях занимания – например като четене на книга.


При някои заболявания като бронхиална астма достатъчен брой процедури за един курс са 12-14. При заболявания с дълъг ход на заболяването и необратими промени продължителността може да се увеличи. Така например при кистична фиброза и бронхиектазна болест продължителността на един курс може да включва до 25 процедури, а при хронична обструктивна белодробна болест – до 20-21 посещения.


Сравнително скорошно проучване систематизира ефектите на процедури в солна стая при пациенти с хронична обструктивна белодробна болест. Налице са положителни промени в имунния статус – повишаване броя на лимфоцитите, увеличаване на фагоцитарната активност. Налице е намалена обструкция и подобрение на дихателната честота. Повишава се количеството на насищане на кислород в кръвта и намалява това на въглеродния диоксид. От анкетите, които попълват пациентите се установява подобрение в субективното състояние.


При проучвания при пациенти с бронхиална астма е налице забележимо намаляване на дозите на инхалаторните кортикостероиди, поради понижаване на бронхиалната хиперреактивност.


Халотерапията не оказва радикален лечебен ефект, но значително подобрява състоянието на пациентите, особено на фона на крайни стадии на заболявания, при които конвенционалното лечение не е достатъчно ефективно.