Някои видове ядливи гъби, освен за храна се използват и с лечебна цел. Пример за широката им употреба е Китай, където се използват от близо 5000 г. според откритите източници. Били са прилагани под различни форми – като подправка, чай, сушени на прах или под формата на екстракти.


Описани са над 1 500 000 вида, от които към днешна дата едва 700 са били и се използват към момента с лечебна цел. Преди повече от 2000 г. в Япония започва да се развива наука за лечебните свойства на гъбите – фунготерапия. Интересен факт е, че дори голяма част от лечебните гъби да са се срещали на нашия континент и в Америка, едва през ХХ век техните качества стават популярни.


Гъбите се състоят от две части – мицел и плодно тяло. Мицелът е с множество тънки и раклонени нишки, наречени хифи. Той се изполва с лечебна или хранителна цел. За да се натрупа достатъчно количество хранителни вещества в гъбите е необходимо да бъдат отглеждани поне 6 до 12 месеца, преди беритба. На пазара често се предлагат по-евтини гъби, които се отглеждат за по-кратък от посочения период и съответно са с непълноценно количество на хранителни вещества.



Едни от най-важните съставки на гъбите, които имат значение за лечебните им свойства, са антиоксидантите - меланини, редица ензими, каротиноиди, серосъдържащи вещества, някои витамии от групата В, както и различни микроелементи.


Имуномодулиращите им свойства се дължат на наличието на специфични полизахариди от типа на глюканите. С тях се свързват и противотуморните им свойства. Противораковият ефект не е директен и той се дължи на модулаторните свойства върху имунната система. Стимулирайки синтеза на перфорин, който има свойството да атакува обвивката на раковите клетки и да води до нейната „перфорация“, от където идва и името на молекулата. Друго вещество е лентинанът, който активира макрофагите и Т-лимфоцитите. Те от своя страна синтезират перфорин.


Кои са най-известните лечебни гъби?

На първо място това е гъбата Шийтаке, наричана още „спящия Буда“. В древна Япония е била използвана най-вече за лечение на диабет. Преди 600 г. по време на династията Мин през есенно-зимния сезон давали профилактично на императора и придворните му шийтаке за повишаване на съпротивителните им сили. Затова била наричана още и гъба-император.


Шийтаке е и най-добре проучената гъба. Основното ѝ действие е противотуморно и се дължи на съдържащия се в нея полизахарид лентинан. В Япония, извлечен в чист вид, лентинанът е одобрено лекарство за лечение на рак на стомаха. Институтът за военномедицински изследвания на САЩ определя лентинанът като едно от най-активните вещества за защита срещу радиация.


Други вещества, които се съдържат в гъбата са т. нар. гъбени фитонциди, които са изпаряеми съединения и имат способността да се борят с различни вируси. Освен противотуморен ефект, поради имуномодулираща си функция, гъбите шийтаке се използват и при различни автоимунни заболявания.


В гъбите шийтаке се съдържат и вещества с хелаторна функция - те имат свойството да се свързват с различни токсини в организма - тежки метали, нитрати, както и някои радиоактивни вещества. Това свойства има значение за прочистването на тъканите и органите, в които се натрупват.


Гъбата шийтаке се среща повсеместно, включително и в Европа, но значително по-рядко. Използва се както за храна, така и в състава на някои хранителни добавки, съответно стрити на прах или под формата на екстракт. Важно е да се има предвид, че тази гъба, приложена самостоятелно е възможно да предизвика и алергична реакция.