Тя е навсякъде около нас. Тя осветява нашето ежедневие. Според метеорологичните прогнози Слънцето ще се усмихне на следващите четири почивни дни и светлината ще нахлуе в нашия живот. Светлината е жизнено необходима за зараждането и разцвета на живата природа. След като поддържа фундаменталните основи живота, изниква въпросът какви са нейните лечебни ефекти и в какви случаи се прилага светлолечение.

 

От физична гледна точка, слънчевата светлина, достигаща до замната повърхност, може да бъде разделена в три спектъра. С най-голяма дължина на вълната са инфрачервените лъчи, следвани от видимата и ултравиолетовата светлина. Последната, от своя страна, се разделя на пигментна, антирахитична и бактерицидна област, отново въз основа на дължината на вълната.


 

Различните видове лъчи имат различаваща се прониквателна способност и ефекти върху организмите. Най-дълбоко в човешкото тяло проникват инфрачервените лъчи, докато ултравиолетовите изминават късо разстояние от повърността на кожата, което е по-малко от милиметър. В терапията са разработени специални лампи като източници на светлина в определен спектър.

 

В човешкото тяло има рецептори единствено за видимата светлина. Те са разположени в ретината. При възбуждането на тези рецептори, се активират няколко нервни вериги в мозъка, които имат различен краен ефект. Една от тези вериги е връзката на светлинните рецептори с хипоталамусни нервни центрове, взимащи участие в мозъчната регулацията на ендокринните функции.

 

Друг, не по-малко интересен, ефект на видимата светлина е връзката и с денонощните и годишни ритми на човешкия организъм. Научно доказано е, че видимите лъчи, активирайки специфични мозъчни пътища, потискат посредством медиатора серотонин секрецията на мелатонин от епифизата. При пълна тъмнина, тази секреция се освобождава от инхибиторното влияние и отделеният мелатонин е един от пусковите механизми на процеса на заспиване.

 

Едно от обясненията на невъзможността на някои хора да заспиват при пълнолуние и/или краткотрайно съзерцаване на Луната, е именно активираните от определени спектри на лунната светлина нервни пътища, които потискат мелатониновата секреция и активират мозъка. Доказана е и връзката на определени спектри от видимата светлина върху психическото състояние на хората. Червеният цвят действа възбуждащо, а синият и зеленият - успокояващо. Лунножълтият цвят стимулира мозъчната дейност.

 

Макар и да няма рецептори за ултравиолетовата светлина (УВ) в човешкото тяло, тя е не по-малко значима от видимата. Най-обществено популярен е ефектът и върху образуването на прекурсори на активния витамин D в кожата. В практиката се използват специални ултравиолетови лампи, излъчващи светлина в антирахитичния спектър за профилактика и лечение на рахит.

 

При облъчване с УВ в антирахитичния спектър не съществува риск от предозиране или странични ефекти в контекста на съпоставка на този метод с приема на витамин D през устата. Използва се и комбинация от УВ фототерапия и орален прием на витамин D в по-ниски дози.

 

По сегментен рефлексен път ултравиолетовите лъчи стимулират вегетативната нервна система и подобряват функционирането на вътрешните органи. Преходно се увеличава и серумната концентрация на стресовите хормони на надбъбречните жлези, което мобилизира оргамизма. Интересен факт е, че допинговата комисия дисквалифицира участници в състезания със следи от облъчване в торако-лумбалната област, където се проектират надбъбречните жлези.

NEWS_MORE_BOX

 

 

Значим е ефектът на УВ лъчите върху подпомагането и стимулирането на имунната система. От една страна, някои от лъчите имат директен бактерициден ефект. Поради това, тези лъчи намират приложение в дезинфекцията на помещения и предмети в лечебните заведения. От друга страна, друг субспектър на УВ лъчите активира определени имунни клетки, нормализира нивата на имуноглобулините в серума и има антиалергично действие.

 

Във физиотерапията се използват специални УВ лампи. Облъчването по определени схеми има лечебен ефект върху заболявания на периферната нервна система. В други случаи лампите излъчват светлина от видимия спектър. Например облъчването със синя светлина се използва като болкоуспокояваща процедура при невралгия на тригеминалния нерв.

 

Тъй като УВ лъчите засилват метаболизма, тяхното приложение при хипертиреоидизъм не е особено удачно. Друга контраиндикация за светлолечение е повишената температура на тялото от всякакво естество.

 

Не на последно място, при някои неврологични заболявания като епилепсия се наблюдава повишена фоточувствителност, фотофобия и прилагането на фототерапия при тези пациенти може да провокира епилептичен гърч. Опасна може да бъде фототерапията при паралелен прием на фотосенсибилизиращи медикаменти като тетрациклини, сулфонамиди и др.

 

Очевидни са полезните ефекти на светлината. Тя е необходима за нормалното функциониране на човешкия организъм, а приложението и като алтернативна терапия дава реални ползи. Може би, един ден, обръщането към природата ще се окаже най-силният ход на човечеството.