С експанзията на научните познания за мозъка, все по-пълни и конкретни стават разбиранията за различни мозъчни части и структури, ангажирани в мозъчната патология. Колкото повече информация се натрупва, токова по-силно се установява впечатлението, че заболяванията на нервната система не могат да се сведат до просто засягане на някой център. Въпреки това, малко или много, определени структури се въвличат предоминантно в патогенезата на разнообразните заболявания. Тази констатация е фундаментална за развитието на идеята за дълбока мозъчна стимулация.

 

Нервната тъкан е електрически възбудима. Патологично променените нива на медиаторите (допамин, серотонин, норадреналин и т.н.) при някои заболявания променят електрическата възбудимост в определени мозъчни структури. Идеята на дълбоката мозъчна стимулация е посредством слаби електрически импулси, генерирани от пейсмейкър, нарушената функция на засегнатите структури да бъде напълно или относително върната към нормата.


 

За целта обаче трябва да е запазен интегритета на нервните пътища, т.е. да няма нарушения в анатомията и морфологията на мозъка. За осъществяването на дълбока мозъчна стимулация е неоходимо имплантирането на миниелектроди в определена област на мозъка, която е основно засегната от някакъв патологичен процес. Посредством проводник, електродите са свързани с пейсмейкър. Последният задава честотата и силата на импулсите, които ще активират таргетната структура.

 

Едно от най-разпространените приложения на дълбоката мозъчна стимулация е при болестта на Паркинсон. Касае се за невродегенеративно заболяване, което няма как да бъде дефинитивно излекувано по този начин. От друга страна обаче дълбоката мозъчна стимулация показва обнадеждаващи резултати в облекчаването на част от симптомите и намаляването на дозата на някои медикаменти с неприятни странични ефекти. Научно установени са поне 4 зони от мозъка, стимулацията на които има различна тежест в регулирането на някои от главните симтоми на болестта.

 

Пътят на болката в човешкия организъм не е тайна за науката. Знанието на това кои пътища и структури са ангажирани в генерирането и потискането на болковата информация е в основата на идеята, че чрез активиране на противоболковата система може да се облекчи усещането за болка. Може да се повлияе както остра, така и хронична болка. Променят се единствено структурите, които електрически се стимулират. Това приложение на дълбоката мозъчна стимулация обаче, е в сферата на експерименталните проучвания.

 

NEWS_MORE_BOX

 

Проучва се и възможността за повлияване на някои терапевтично резистентни форми на депресия чрез дълбока мозъчна стимулация на определени мозъчни области. Такава структура, електрическото активиране на която показва обнадеждаващи резултати, е slMFB (superolateral branch of the medial forebrain bundle). Стимулирането на поледната е постигнало изненедващо бърз ефект при пациенти с тежки форми на дересия.

 

Усложненията на дълбоката мозъчна стимулация са свързани с неврохирургичната интервенция. Сред възможните компликации са кървене, инфекция, неправилно поставяне на електродите, изместването на последните и др. В този ред на мисли, симптоматиката може да е разнообразна, в зависимост от засегнатите пътища, центрове и т.н.

 

Дълбоката мозъчна стимулация не е сред конвенционалните методи на лечение на нито едно от горните заболявания. Макар и да е все още в сферата на експерименталната терапия, тя притежава потенциала да революционализира лечениета на някои неврологични и психиатрични заболявания.