Хидратацията е много важна за организма, когато тялото се обезводни се променя състоянието на клетъчните мембрани. Промените в хидратацията водят до промени в комуникацията между клетките.

 

Когато тялото е хидратирано има свободно движение на четирите основни електролита – натрий, калий, калций и магнезий. Натрият и калцият се намират в извънклетъчната течност. През деня, когато сме активни, голямо количество от натрия и калция преминава през клетъчната мембрана вътре в клетката. Така натрият измества калия, а калция влизайте вътре измества магнезия.


 

През нощта този процес се обръща, натрият и калцият излизат от клетката, а магнезият и калият се връщат обратно в нея. Това е идеалният обмен на електролити. Ако в клетката се натрупа натрий и калций това води до умора. За да се възстановим трябва да си починем и да се наспим.

 

Когато човек е напълно хидратиран има и съвършена полярност, тъй като 2 йона калий се опитват да изместят три йона натрий, което значи че излизат повече положителни заряди отколкото влизат в клетката. Това е важно, за да се поддържа правилния заряд вътре и извън клетката.

 

Какво се случва, когато организмът се обезводни?

Тялото се опитва да ни защити и да направи най-доброто в ситуацията. При обезводняване тялото преминава в състояние на повишена бдителност и включва сигнал за дехидратация. Това води до въздействие върху черния дроб и производство на повече холестерол и транспорта му към обезводнени те клетки.

 

Този допълнителен холестерол се натрупва в клетъчната мембрана, за да се предотврати по-голяма загуба на вода. Това намалява пропускливостта на клетъчната мембрана и въздейства върху способността на каналите да се отварят и затварят. Тази намалена пропускливост затруднява движението на четирите електролита навън и вътре в клетката.

 

В тази ситуация през деня все още може да навлязат натрий и калций в клетката, така че да изместят калия и магнезия. Но през нощта излизането на натрий и калций обратно през клетъчната мембрана е затруднено. Често се установява дефицит на магнезий при хората. Натрупването на повече натрий с положителен заряд в клетката променя условията в нея.

 

Това се вижда ясно, когато човек се чувства по-зле след събуждане, отколкото преди да си легне, тъй като се е натрупал повече натрий в клетката през нощта. Решението е организмът отново да се рехидратира. Приемането на лекарства само ще добави нов стрес към тялото.

 

Когато зарядът в клетката не е правилен и PH на клетката също се нарушава, което води до нарушение на PH в целия организъм. Температурата на организма също се променя, ставайки по-студена.

 

Постепенно тялото изпада в стагнация и болести, свързани със стагнация. Намалява способността за развитие на остри заболявания, тъй като тялото няма енергия да се загрее, няма силни прояви на настинка или грип. При застой на лимфата може да има чести ушни инфекции при децата например.

NEWS_MORE_BOX

 

 

Ако стагнацията е прекомерна може да има засягане на мозъчната функция. Психичните заболявания също са признак за сериозна дехидратация. При сигнал за дехидратация това влияе и на енергията. Тъй като калцият и натрият са заседнали вътре в клетката, не може да се поддържа стабилно ниво на кръвната захар и това се отразява върху нивото на енергията. Това може да доведе до широк кръг от проблеми като конгестия на лимфата, високо кръвно налягане, умора, отслабване на имунната система и др.

 

Когато в тялото има някакво заболяване значи вече има налична дехидратация. Тъй като клетъчният обмен страда, човек става все по-токсичен. При всички заболявания било то главоболие, запек, задръжка на течности или по-сериозна болест, има първоначална дехидратация на организма.

 

Какво може да ни дехидратира - състояния на стрес, страх, неизразени емоции, стрес от околната среда като електромагнитно въздействие, честото летене със самолет, медикаментите, храненето. В храната ни има голямо количество натрий и калций и липса на калий и магнезий.

 

Как да изключим сигнала за дехидратация?

Изключването на сигнала за дехидратация е продължителен процес. Трябва да се промени структурата на клетъчната мембрана, за да бъдем напълно хидратирани.

 

Дебелото черво е органът, който регистрира дали тялото е хидратирано или не и в него може механично да се изключи сигналът за дехидратация. При алергия тялото произвежда хистамини в мастите, повечето от които се намират в дебелото черво. Не може да се произвежда хистамин, ако човек не е дехидратиран. Затова е важно храненето и начинът на живот и как те се отразяват на дебелото черво. Още Хипократ е казал, че всички болести започват в червата.

 

Важен е начинът на живот, доколко сме подложени на електромагнитни излъчвания от телефони, компютри, телевизора. Има ли непрекъснато включени уреди и рутери? Важно е да се справим с всички области на стрес, за да има правилен клетъчен обмен.

В хармония ли сме с естествените ритми на природата? През зимата светлата част на деня е по-кратка, а нощта е по-дълга. Това не е случайно, през зимата трябва да се засили метаболизмът, за да се поддържа телесната топлина. Затова имаме нужда от по-дълго време на почивка, за да могат клетките да се прочистят и да се възстанови балансът. Нужно е през зимата да почиваме повече, а през лятото да сме по-активни.

 

Храненето трябва да бъде хидратиращо и подкрепящо дебелото черво. Подходящо е простото, естествено хранене. Да избираме храни, които помагат за балансиране на PH и не предизвикват рязко покачване на нивата на кръвната захар. Да избираме зърнени храни, които не предизвикват прекомерно производство на инсулин.

 

Неестествено е да се храним след падането на мрак, тъй като това е времето за почивка. Храносмилането има нужда от голямо количество енергия след хранене, затова и яденето след смрачаване увеличава стреса в тялото. През зимата, ако се храним по тъмно, е добре да се предпочита простата храна като кафяв ориз, супа от зеленчуци, за да не се стресира прекомерно тялото. През лятото може да се използва по-богато меню.

 

За да увеличим пропускливостта на клетъчната мембрана също трябва да се подобри способността на тялото да използва мазнините, тъй като липидната клетъчна мембрана има нужда от незаменими мастни киселини.

 

Източник: Cellular awakening, Barbara Wren