Тиреоидитът на Хашимото е автоимунно заболяване на щитовидната жлеза, свързано с образуване на автоантитела срещу жлезата. Заболяването е все по-често срещано в днешно време, особено сред жените в репродуктивна възраст.
Заболяванията на щитовидната жлеза протичат със симптоми отстрана на сърденосъдова система, промяна на метаболизма и терморегулацията, промяна в психичното и емоционално състояние, намалена работоспособност, трудна концентрация, умора и др.
При тиреоидита на Хашимото се наблюдават дефицити на важни витамини и минерали сред които на витамин D, B12, феритин, тиамин (B1) и магнезий. Дефицитът на тиамин, селен и магнезий се установява трудно с тестове, но от практиката се наблюдава, че пациентите с Хашимото имат нужда от суплементиране.
Витамин B1 често е дефицитен при Хашимото и болест на Крон. Помага за умората и ниското кръвно налягане, които често съпътстват Хашимото. Признаци за дефицит на тиамин са наличието на автоимунно заболяване, умора, синдром на раздразнено дебело черво, ниска стомашна киселина, обърканост на ума, ниско кръвно налягане, влошаване след консумация на алкохол или Л-глутамин, проблеми с надбъбречните жлези и кръвната захар. Приемът на витамин B1 подобрява енергията, функцията на мозъка, регулира кръвното налягане и кръвната захар.
Дефицитът на селен се приема за допринасящ фактор от околната среда за развитие на Хашимото. Пациентите с Хашимото са в риск от недостиг на селен, както и хора с раздразнено дебело черво, целиакия и при режим на хранене без зърнени храни.
Проучванията показват, че селенът е полезен при Хашимото, болест на Грейвс и бременност. Приемът на 200 мкг селен помага за намаляване на анти-ТПО антителата с 50% за няколко месеца.
Селенът помага за намаляване на тревожността, по-добро конвертиране на T4 до T3, за намаляване на антителата, повече енергия, подобрява косопада и намалява сърцебиенето.
Дефицитът на магнезий може да причини мигрена, главоболие, безсъние, менструални крампи, тревожност, болки в ставите, чувствителност към шум и др. Изследванията показват, че в дългосрочен план магнезия може да подобри вида на щитовидната жлеза на ултразвук, да намали възлите на жлезата, както и на млечните жлези.
Ползите от прием на магнезий са намаляване на тревожността, сърцебиенето, повече енергия, по-добър вид на щитовидната жлеза на ултразвук, подобряване на менструалните крампи, на запека, на мигрената, на съня, на болки и крампи. Използва се магнезиев цитрат при запек и магнезиев глицинат при диарични изхождания.
По отношение на дефицит на витамин D, B12, феритин и цинк могат да се направят изследвания и да се установи има ли такъв.
Дефицитът на витамин D често се среща при пациенти с Хашимото. Проучване от Турция показва, че 92% от хората с Хашимото имат дефицит на витамин D. Друго проучване показва, че ниското ниво на витамин D е свързано с повишени щитовидни антитела и влошена прогноза на заболяването.
Приемът на витамин D помага за намаляване на антителата и подобряване на настроението. При проучване на 18 жени в Полша, които са приемали витамин D е установено намаляване на щитовидните антитела. Добре е нивата на витамин D да са между 60-80 ng/ml за оптимална функция на щитовидната жлеза и имунната система.
Дефицитът на витамин D е все по-често срещан, особено при хората които живеят в по-студен климат, но и много хора от Северна Америка, Европа и Австралия са с дефицит. Риск има и при ниско-мазнинна диета и нарушено усвояване на мазнините. Освен прием на добавка при дефицит е важно прекарването на достатъчно време на слънце.
Витамин B12 помага за производството на енергия и често е понижен при Хашимото. Това води до умора, депресия, неврологични проблеми, нарушено храносмилане, обърканост на ума, мравучкане в крайниците, увреждане на нервите, припадъци и анемия.
NEWS_MORE_BOX
Риск от дефицит имат веганите и вегетарианците, тъй като витамин B12 се среща само в животинските продукти. Също хората с пернициозна анемия, при инфекция с Helicobacter pylori, свръх-растеж на микроорганизми в тънкото черво и др.
Съвременните референции за витамин B12 са завишени от стандартните лабораторни граници. Новите препоръки са, че стойностите трябва да са по-големи от 450pg/ml или от 332pmol/l. Като при нива под 550-600 pg/ml се появяват дефицити в гръбначно-мозъчната течност. При дефицит се препоръчват сублингвална, назална форма или инжекции. При сериозен дефицит е необходимо лечение с инжекции.
Феритинът е протеин, който съхранява желязото и ниските му нива са свързани с Хашимото. Това може да доведе до умора, трудно дишане и косопад. В риск са жените с ментруационен цикъл и след раждане заради загуба на кръв. Както и при свръх-растеж на бактерии в червата, Helicobacter pylori, ниска стомашна киселина, веган/вегетарианска диета, дефицит на магнезий и мед, замърсяване с тежки метали.
В изследванията феритина може да е занижен, въпреки че всички други тестове за желязо и анемия са в норма, затова трябва да се изследва отделно. Нивата от 90-110 ng/ml са оптимални за щитовидната функция.
