Ние не можем да съществуваме без да приемаме храна и течности. Видът, качеството и количеството им определят нашето здраве. Много източни философии поставят храненето като основен фактор за добро поддържане на тялото и психиката, предпазване и дори излекуване от много болести. Това откриваме и в постулатите на древното китайско учение Чигун.

 

Храната отдавна не се приема просто като нещо, което ни е нужно само за оцеляване. Все по-назад остават и всички практики, неглижиращи качественото хранене, поставяйки тялото в неравностойно положение. Това неизбежно води след себе си до физическо и психическо изтощение. Особено място заемат обаче практиката на лечебно гладолечение, което е тема на съвсем друг обзор и разнопосочни мнения.


 

Ин, Ян и влиянието им върху храните според системата Чигун

Чигун използва познанията за енергиите Ин и Ян и ги вплита в препоръките си за избор на храни. Ин енергията се нарича най-общо женска или охлаждаща, докато Ян е мъжката или затопляща енергия. Според Чигун лятото преобладава Ян енергия, за зимата - Ин. За да има баланс през съответния сезон трябва да се консумира повече от противоположните по енергиен заряд храни. Китайската практика смята, че храните имат различен заряд според първоначалната им суровина. 

 

Към Ян (затоплящитe) спадат лук, чесън, канела, яйца, масло, ядки, вишни, агнешко, заешко месо и много други. Охлаждащи храни са зеле, ряпа, лимони, диня, круши, банан, домати, краставици. Желателно е нито един от двата типа да не преобладават в менюто ни освен ако нямаме цел да насочим енергийния баланс в някоя определена посока. Водещо място в ежедневно хранене трябва да заемат т.нар неутрални храни. Такива са варива, бобови, ориз, картофи, мляко, сирене, ябълки, жито, риба, пилешко, телешко месо и много други. 

 

Енергията ин и ян обаче може да се промени според типа топлинна преработка на съответната храна. Например готвенето чрез варене и задушаване прави храните Ин, а Ян характеристика те добиват след изпичане.

 

Системата на Чигун има и някои особени препоръки, които в голяма степен съвпадат и с много други автори. Става въпрос за препоръката да се консумират храни и подправки от нашия район на местораждане. Смята се, че метаболизмът и ензимите на човек са програмирани да усвояват с максимално качество това, което вирее на най-много 500 км от него.


Какво значение имат сезоните за избора ни на храна?

Добре известно е, че сезонните плодове и зеленчуци винаги са по-полезни за нашето здраве. Това не бива да се пренебрегва особено в модерното ни съвремие, когато можем да намерим целогодишно почти всички хранителни продукти. Чигун задълбава в това още повече, като разделя храните според техния цвят, цвета на природата през различните сезони, петте основни елементи в живата и неживата природа и тяхното въздействие.

 

Китайската теория за петте елемента разглежда дърво, огън, земя, метал и вода за съставни части и главни движещи сили за космическите, земните явления, смяната на сезоните и циклите в човешкия организъм. Системата на чигун поставя естествения начин на живот като свой приоритет и цел. Поради това тя смята, че тялото ни трябва да се хармонизира с циклите на земята, което би му осигурило най-здравословно функциониране.

 

 

NEWS_MORE_BOX

 

Елементът дърво се свързва със пролетта и зеления цвят. Енергията Ин постепенно се затопя към Ян. През този период е желателно да се консумират главно зелени листни храни, каквито не случайно доминират пролетно време. Лятото вече е пълно с Ян енергия, като тогава доминират елементите огън и земя. Цветовете, които имат главно значение са червено и жълто. Такива са и главните сезонни храни през лятото.

 

Есента се свързва с елемента метал или оранжево-кафевият цвят. Тогава енергиите отново започват да клонят към Ин. Не случайно през есента има тикви, грозде, райска ябълка, билки, всички те полезни именно тогава за тялото ни. Зимата е времето на студената енергия на водата. Тогава цветовете са бяло, синьо, черно както преливат нюансите на една течаща вода. Консумират грудки и ядки, събирани през годината. Има синьо гроздеи други късни плодове и зеленчуци. 

 

Какво, как и кога консумираме е въпрос, който в никакъв случай не бива да бъде подценяван. Още древните изочни мъдреци са го проумели. Нашата задача е да се учим от тях и да се стараем да не губим връзката с природата и естественото.