Балнеолечението представлява приложението на минерална вода с лечебна и профилактична цел. Наименовнието на този вид терапия произлиза от латинската дума – balneum, което означава баня, къпане, откъдето произхожда и терминът балнеология – буквално преведено означава наука за къпане с минерална вода.

 


Терапията с минерална вода в България се е прилагала още от дълбока древност. През римско време били строени центрове за балнеотерапия с огромни басейни, както и зали за различни процедури.

 

Балнеолечебници са били строени в близост до минерални извори, където са се прилагали различни процедури, включително масажи, упражнения и други. В България преобладават минерални води, които са с температура варираща между 35 и 100 градуса. В голямата си частност водата в минералните извори е слабоминерализирана, но със съдържание на редица биологичноактивни съединения.

 

Минералната вода представлява един сложен комплекс от различни съединения, разтворени газове, както и редица макро- и микроелементи. Тя е един своеобразен продукт на геофизични, геохимични и хидрогеоложки процеси. Фармакодинамичното действие се определя от съдържанието на йонизирани вещества – сулфати, хлориди, хидрокарбонати, както и някои елементи – магнезий, калций и други.

 

Класификацията на минералните води обединява голям брой видове, като разделението се определя от съдържанието на разтворени газове, преобладаващи елемент, както и степен на минерализация. Минералните води могат да се разделят според температурата – на студени (под 20 градуса), хипотермални, изотермални и хипертермални (над 37 градуса).

 

Какви са механизмите на действие на минералната вода?

 

При балнеопроцедурите се образува т. нар. „солена мантия“, която представлява отлагане на минерални вещества по кожата и подкожието. Тяхното действие продължава в рамките на минимум 24 часа. За осигуряване на резорбцията на тези вещества през кожата е необходимо след процедури да не се взема душ с обикновена вода.

 

Необходимо е прецизиране на терапията към индивидуалните особености на всеки организъм, тъй като при някои противопоказания за подобен тип лечение може да се доведе до общо неразположение или дори влошаване на състоянието.

 

NEWS_MORE_BOX

 

Методиките за приложение на балнеотерапията включват външно и вътрешно приложение. При външното приложение процедурите се базират на приложението на вани, душове, компреси, докато към вътрешно приложение се причисляват инхалациите, влагалищните промивки, клизми, както и т. нар. „питейно“ балнеолечение.

 

Процедурите  във вани или басейни са с времетраене около 20-25 минути, с тенденция за постепенно покачване. Броят на сеансите варира между 10-15, максимално 20 процедури, като е възможно да се правят до 2-3 курса годишно.

 

Инхалациите с минерална вода се използват както с лечебна, така и с профилактична цел. Използват се предимно радонови, йодобромни, сулфатни и магнезиеви води. Всеки курс обхваща около 10 процедури, като всяка една от тях е с времетраене 15-20 минути.

 

Влагалищните промивки се провеждат с противовъзпалително и очистващо действие, като се предпочитат слабоминерализирани и алкални води. При клизмите се използват наконечници с дължина 15-20 см., през които се вкарва определено количество вода – обикновено до 250 мл. през 2-3 мин. Процедурите се прилагат основно при колити, проктити и интоксикация с различни вещества.

 

Питейното балнеолечение има значение при някои бъбречноурологични заболявания. Прилага се в курс с продължителност 4-6 седмици, който може да бъде повтарян 3-4 пъти годишно.

 

Благоприятно обстоятелство е, че много балнеоцентрове се намират в крайморски и планински райони, което е предпоставка за съчетаване на климато- и балнеолечението при редица както остри, така и хронични заболявания.