Аурикулотерапията представлява иглотерапия (акупунктура) върху биологично активни точки, разположени върху ушната мида. Различните култури преминават през периоди на повишен интерес към функцията на ушната мида. Скулптури и изображения на богове и царе в различни нации са били изобразявани с големи и издължени уши – Буда; скулптури на царе на олмеките от Северна Америка.
Санкции, свързани с отрязване на ушите са смятани за сравмно и позорно деяние. В древен Китай – за обида на родител, а в средновековна Европа – за кражба на дете.
Аурикуларната медицина се заражда преди няколко хилядолетия, като се развива в различни райони на древния свят. Така например в древен Египет се извършвала перфорация на определени точки за предпазване от бременност. Хипократ лекува някои заболявания чрез обгаряне и разрези на определени зони в ухото.
За основател на ушната диагностика се смята китайският лекар Сун Си-Мяо, който описва подробно двадесетте най-важни точки на ухото и съставя първата карта на ушните проекции на органите. По-късно големият френски лекар и физиолог – Берлиоз прилага аурикулотерапия за различни заболявания.
През средата на ХХ век настъпва нов етап в развитието на аурикуларните техники, съответно широкото им изследване и въвеждане в медицинската практика.
За повишаване на ефекта от аурикулотерапията се препоръчва приложението ѝ в съчетание с корпоралната акупунктура – върху активни точки по цялото тяло. Изразеният аналгетичен ефект – за намаляване на болката с аурикулотерапия се обяснява с директната връзка с центъра на мозъчния ствол и таламуса, където са разположени ядра с обезболяваща и антистресова активност.
При лечение на ендокринни дисфункции аурикулотерапията се оказва по-ефективна от въздействието върху активни точки върху тялото.
Първият етап при прегледа се състои в обстоен оглед на ушната мида – търсят се промени по кожата. Така например при хронични заболявания в съответния участък, отговарящ за органа се открива лющеща се кожа, мехурчета, изпълнени с течност или пигментни петна. При остри процеси – в съответните точки са налице точкообразни зачервявания.
На следващ етап се търсят активни аурикуларни точки – посредством опипване с игла-„търсач“ или подръчни материали. Диагностичният тест се базира на търсене на „феномена“ хиперестезия – повишена болкова чувствителност, с която се отличава активната точка, върху която се въздейства.
Необходимо е пациентът да бъде предупреден за възможността за предизвикване на болка в определена точка и трябва да съобщи, къде е най-осезаема.
В случаите, в които не се откриват болезнени точки – т. нар. „мълчание на точки“ се стимулират две специфични области, които водят до активиране или пробуждане на останалите.
За уточняване локализацията на аурикуларни точки се използват и апаратни методи. За тази цел апаратите се произвеждат с вграден омметър – за изчисляване на съпротивлението. Принципът се състои в това, че съпротивлението в биологично активните точки е по-ниско от заобикалящата ги кожа.
Терапията се провежда в удобна поза за лекаря и пациента. Трябва да се има предвид, че болните, особено с неврози често заспиват по време на процедурата, поради което при тях се препоръчва да бъдат в легнало положение.
Има различни методи за въздействие – точков масаж, иглоубождане, поставяне на микроигли, магнити, топчета, включително и електрически ток, който се пуска с помощта на игла в биологично активните точки.
По правило въвеждането на иглата води до различни усещания – чувство за придърпване, парене, топлина, студ, в някои случаи и ирадииране (преминаване, преместване) на болката в различна посока. При отсъствие на каквито и да било усещания иглата трябва да се извади, тъй като се смята, че не е поставена в активна точка.
