Най-ранните текстове, в които се споменава акупунктура като метод за лечение е Императорският канон по вътрешна медицина, съставен преди повече от две хилядолетия. Археологически разкопки в Китай откриват примитивни акупунктурни игли, които датират от около 1000 години преди новата ера.
Сходни лечебни практики са масажи на определени точки от тялото с камъни, както и почиващият на сходни принципи шиацу масаж – притискане на акупунктурни точки с върха на пръстите. Съвременен метод е и т. нар. TENS метод или транскутанна (през кожата) нервна стимулация.
На практика акупунктурата представлява забождането на тънки игли през кожата, като се търсят точно определени точки. Според класическата теория на акупунктурата организмът е изпълнен с жизнена енергия, наречена „чи“. Тази енергия протича по определени пътища или меридиани.
Тези меридиани се разделят на 14, като 2 от тях са разположени в централната част на тялото, а останалите 12 – симетрично от лявата и дясната страна. По меридианите са разположени около 400 точки, бележещи местата, на които те се доближават до кожата. Поставянето на иглите се прави с цел да се възстанови нарушеният баланс като се стимулира или потисне потокът в дадена точка.
За разлика от иглите, които се използват в медицинската практика, в акупунктурата се използват само плътни игли, които завършват с фин и изтъняващ връх. Терапевтите забождат излите в съответните точки, след което ги оставят в рамките на 20-30 минути. В някои случаи допълнително терапевтът стимулира иглите чрез въртене или движение във вертикала.
Усещанията по време на процедурата са лека топлина, натиск или дори вибрация. Обезболяване се налага в случаите, в които пациентът усеща изтръпване, тежест или разтягане след манипулацията.
Акупунктурата се прилага при редица заболявания – болкови синдроми, световъртеж, алергии, синузит, болки в единични стави – лакътна, коляно, малки стави на длани и ходила.
В страни като Китай и Шри Ланка акупунктурата се използва като анестезия при някои локални хирургични намеси.
NEWS_MORE_BOX
От значение е по време на процедурата пациентите да бъдат в легнало положение, особено при тези при които съществува риск за колабиране. В някои случаи е възможно първоначално влошаване на състоянието с последващо настъпване на подобрение.
Локално в мястото на поставяне на иглите може да има лека болка, с или без минимално кървене. Не е изключено получаването на хематоми – кръвонасядания.
Съществуват акупунктурни точки, които са противопоказани за стимулация по време на бременност, поради риск от предизвикване на спонтанен аборт. Стимулацията на някои точки може да бъде опасно при неправилно поставяне на иглите.
Има съобщения за пневмоторакс и колабирал бял дроб след твърде дълбоко проникване на акупунктурните игли.
Не са изключени рисковете от инфекции – най-често заразяване с вируса на ХИВ (причиняващ СПИН), хепатит В и С – с използването на нестерилни игли. За тази цел повечето терапевти използват игли за еднократна употреба. Преимущество на електрическата и лазерната акупунктура е, че не се използват игли.