Смята се, че Аюрведа е най-старият текст, който е посветен на здравето и лечението при човека.


За лечението по аюрведа е характерно, че терапевтът не ограничава своето внимание само върху един симптом или засегнатата част от тялото. Изследва се емоционалното и физическо състояние на човек, както и специфични характеристика на начина на боледуване – например склонност към хронифициране на болестните процеси. Тази цялостна диагностика разгледана от различни ъгли обяснява и защо различни пациенти с еднакви симптоми и оплаквания се лекуват по различни аюрведически методики.


Според Аюрведа заболяванията е направилно да бъдат разглеждани като породени следствие на физиологични промени. Това се обяснява с факта, че различни умствени разстройства могат да окажат влияние върху физическото здраве, както и обратното – физически недъзи да причинят емоционални разстройства.



Поради тази причина в Аюрведа лечението на тялото и ума не се разглеждат поотделно, а заедно. Като основа на заболяванията се посочват и грешките, извършени поради незнание или поради изкривено знание. Възприема се по-философският въпрос за възникване на заболяванията – поради нарушеното равновесие вътре в себе си.


Лекарствените формули са били натрупвани с годините и са били усъвършенствани с натрупващия се опит в продължение на няколко хилядолетия. Всички лекарства се приготвят от растения (били те под формата на екстракти, сокове, тинктури или стрити на прах), някои метали и минерали, както и лекарства с животински произход.


Аюрведичните лекарства преминават редица процеси на пречистване, но без обработката с химикали, което има отношение към минимизиране на евентуални странични ефекти. В техните характеристики влиза освен лечебен ефект, също така и профилактичен и възстановителен (тонизиращ) ефект.


Тази наука набляга на подсилване на имунната система, която е в основата на защитата на организма не само срещу инфекциозни заболявания, но и туморни процеси, автоимунни процеси, алергични и други.


Към цялостния лечебен план важно място има и хранителният режим – който се определя пряко и от физическата конституция на пациенти, както и типа на боледуване.


Характерно за лечението по Аюрведа е, че то не е симптоматично, а систематично. Търси се коренът на заболяването, а не потискане на симптомите, което има само временен ефект, а в някои случаи може да завоалира клиничната картина и съответно да забави диагностичната дейност.


NEWS_MORE_BOX


Идеята на лечението е не контролиране на заболяването, а цялостното му изкореняване. Чрез лечебни планове и подходящи хранителни режими се цели не само възстановяване на организма от заболяването, но и изчистване от натрупани токсини, поддържане на жизненост и пълно равновесие между отделните системи.


Заедно с Аюрведа, йогата и натуропатията са от най-древните медицински системи. Основна отправа точка за по-дългото запазване на постигнатите резултати е подходът към здравословния начин на живот – за това какво и кога трябва да се консумира, по какъв начин да бъде пригответно. Отношение към избора на храна има както сезонът, така и отделните часове в денонощието, през които са активни различни органи.


Всеки един от шестте вкусове – за сладко, солено, кисело, люто (пикантно), горчиво и стипчиво имат различни свойства и съответно действия върху организма. При съответните възникнали нарушения в организма временно могат да бъдат изключени от хранителния режим някои от храните, според групата към която се причисляват.