За да може човек да съществува нормално, той има сетива, чрез които възприема околния свят. Всеки ден в човешкия мозък постъпва огромно количество зрителна информация, която трябва да бъде обработена, част от нея съхранена, а друга изтрита, ако не е необходима. 
 
В повечето случаи това не се осъзнава от хората. Те разбират силата на визуалната памет, само когато целенасочено се опитват да запомнят или да се сетят за нещо. Огромното количество информация от заобикалящия ни свят стига до мозъка благодарение на зрителния път. Той е изграден от неврони, които си предават нервни сигнали. Когато човек гледа, зрителната информация постъпва през окото. Преминава през всички негови прозрачни среди, за да достигне до ретината, където образът е обърнат. Оттам минава през зрителния нерв, за да достигне до хиазмата в мозъка или това е мястото, където част от нервните влакна, идващи от двете очи се кръстосват, а друга част минават по външната страна на хиазмата. После идва ред на зрителния тракт, страничното коленчато тяло и накрая информацията се приема от област в мозъчната кора, където образът се възприема такъв, какъвто е. От заболяванията на зрителния път първо ще разгледаме тези на хиазмата. 
 
В офталмологията е известен т. нар. синдром на хиазмата. Той е съвкупност от симптоми и проявления, които се асоциират с някаква лезия (увреждане) на кръстовището на зрителните влакна. Клиничното проявление на тези заболявания е различно и зависи от мястото, на което се намира увреждането. Най-честата причина е тумор на хипофизата, който води до притискане на хиазмата. Зрителна симптоматика може да има и при мултиплена склероза или неврофиброматоза.
 
Причините за появата на хиазмалния синдром са различни. Най- общо могат да се разделят на вътрешни (дължащи се например на глиоми и мултиплена склероза) и външни, причинени от притискане, токсини, метаболитни фактори, инфекции и др. При тумори на хиазмата симптомите се изразяват в смущение на зрението- пациентите съобщават, че виждат сякаш през воал, мъгла или тъмни очила. Когато зрителните симптоми се появят, главоболието в челната и слепоочна част на главата изчезва.
NEWS_MORE_BOX
 
 
Нарушението на зрението най-добре се забелязва на тъмно или след физическо натоварване. Зрителното поле започва да се смущава най-напред от периферните си части. С развитието на заболяването - след 2-3 седмици, започва атрофия на папилата на зрителния нерв (мястото, от където зрителния нерв напуска очната ябълка). По-късно могат да настъпят и деструктивни промени в „турското седло” (локализация в черепната основа, където се разполага хипофизата и в близост се намира хиазмата), както и ендокринни такива. Диагнозата се поставя чрез скенер, ЯМР, прави се периметрия (изследване, което показва изменения в зрителното поле), офталмоскопия (оглед на очните дъна).
 
При рутинните изследвания симптоматиката може да заблуди лекаря и той да помисли, че става въпрос за ретробулбарен неврит или глаукомни промени. Тук на помощ идват високо-технологичните изследвания, чрез които вижда и „турското седло”. Лечението е оперативно. 
 
Друга част на зрителния път е зрителният тракт, който може да бъде засегнат от: тумори, съдови процеси, аневризма, менингит и др. Тези причини водят до промени в зрителното поле и в зеничната реакция. Когато бъде увредена зрителната част на мозъчната кора се наблюдава т.нар. кортикална амавроза (пълна слепота, без видими увреждания на очите), като зеничната реакция е запазена. Съществува и състояние, наречено „душевна слепота“, която представлява невъзможност да се назове предметът, който се наблюдава. Тук става въпрос за увреждане на цял дял на мозъка.